Здравният министър издаде заповеди във връзка с регистрираните случаи на COVID-19 на територията на България, с която се нарежда на територията на всички административни области в България да се преустановяват посещенията на културни мероприятия, в това число и кина, спортните мероприятия да се провеждат без публика, както и забрана за провеждането на всякакви масови мероприятия, в които участват деца.

След издаването на тази заповед моментално започнаха въпросите и трактовките дали това се отнася само за държавни събития и организации, или там се включват и частните такива.

Борисов: Губим десетки милиони всеки ден заради коронавирус

Веднага след популяризирането на заповедта на министъра, организатори на всякакъв вид събития започнаха да отлагат плануваните си ивенти, използвайки за аргумент именно разпореждането на Министерство на здравеопазването.

Организатори и участници на публичните мероприятия все още търсят какъв е аргументът на държавата със заповед да спира цял сегмент от икономиката на страната, изхранващ десетки хиляди, които работят в сферата на културата, услугите и ентъртеймънта като цяло - театри, сцени, кина, клубове, зали, частни кина и частни театри и др.

istock
istock

Нека обаче направим един кратък юридически анализ на заповедта в частта, отнасящ се до нареждането „Преустановяват се посещенията на културни мероприятия, в това число и кина“.

По смисъла на Закона за закрила и развитие на културата (§ 1 от Допълнителните разпоредби), „Култура“ е дейността по създаването, проучването, разпространението и опазването на културните ценности, както и резултатите от тази дейност. „Културна ценност“ е тази по смисъла на Закона за културното наследство (ЗКН). В чл. 7, ал. 1 от ЗКН е уточнено, че „Културна ценност“ е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност.

Как работодателите ще пазят служителите си от коронавируса

Културна ценност може да бъде и нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, което има научна или културна стойност и е от значение за Българската православна църква и другите регистрирани вероизповедания (чл. 7, ал. 2 от ЗКН).

Културни ценности са и фрагменти от археологически или други предмети, които са в разрушен вид, съставляват малка част от автентична цялост на предмета, обезличени са в значителна степен, не притежават значима културна, научна или художествена стойност и могат да бъдат определени като масов материал. Те не подлежат на идентификация, но се включват в научно-спомагателния фонд на музеите при необходимост. (чл. 7, ал. 3 от ЗКН).

Спрямо чл. 7, ал. 4 от ЗКН не са културни ценности:

1. машинно сечени монети и монетовидни предмети, които нямат значение за научните изследвания и експозиционната стойност, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;

2. машинно произведени предмети, които не носят подпис или знак на своите автори или са произведени в големи количества, не притежават значима културна, научна или художествена стойност или не са свързани с историческа личност или събитие;

3. произведения на изкуството, собственост на техните автори, или такива, които не са по-стари от 50 години;

4. антикварни предмети, непредставляващи произведения на изкуството, които не са по-стари от 100 години, с изключение на особено редки и ценни екземпляри, идентифицирани по реда на този закон като културни ценности;

5. остатъчен материал - отпадъчна субстанция, получена вследствие от човешка дейност, която няма функционално или художествено предназначение.

istock
istock

Законът ясно е разграничил какво е културна ценност, и какво не е.

По смисъла на закона излиза, че забраната за посещения на мероприятия по заповедта във връзка с регистрираните случаи на COVID-19 на територията на България, не се отнася за абсолютно всички масови мероприятия, освен към тези, в които участват деца, а само за мероприятията, свързани с културна (по смисъла на закона, уточнен по-горе), като изрично е добавено „в това число и кина“. Клубни участия на групи, стендъп сцени, частни мероприятия от сорта на галерии, театри, изложения и други подобни ивенти, практически не са засегнати от заповедта на министъра на здравеопазването.

Към настоящия момент редица общини направиха това разграничение, като чрез заповеди на съответните кметове се уточня, че е ПРЕПОРЪЧИТЕЛНО ограничаването на частните мероприятия с масов характер на закрито и открито.

В настоящия анализ следва да се направи уточнението, че това е една от възможните юридически гледни точки. За да не бъде темата предмет на спекулация и да се избегне всякакво съмнение относно яснотата на заповедта е необходимо Министерство на здравеопазването ясно да уточни указаната правната рамка, по която следва да се прилага заповедта във връзка с регистрираните случаи на COVID-19 на територията на България и ограничаването на посещенията на масови културни мероприятия.


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg