Съотношението между лекари и медицински специалисти по здравни грижи достига до 1:1,2 през 2022 година, което е твърде ниско по стандартите за качествени медицински услуги и в сравнителен план с останалите страни от ЕС. Това показва анализ на Институтът за пазарна икономика на тема: „Финансово състояние на българските болници: Приходи и разходи, активи и пасиви на държавните и общински болници“.

Общият брой на медицинските специалисти по здравни грижи е намалял с 3 хиляди за десетилетие. Ниският брой на медицинските специалисти по здравни грижи спрямо лекарите означава, че голяма част от дейностите, които могат да се извършват от сестри, всъщност се налага да се извършват от лекари – това повишава неефективността на системата, създава допълнителен натиск върху по-висококвалифицираните специалисти и ограничава ресурса за дейности, които имат пряко отражение върху здравния статус и удовлетвореността на пациентите, посочват икономистите.

Болниците в България извършват над 2 млн. хоспитализации годишно, имат близо 3 млрд. лв. приходи и наемат около 50 хиляди души персонал. Екстензивната болнична мрежа от държавни и общински болници (189 броя) е твърде голяма за намаляващото население на България, но отразява силната насоченост на здравеопазването у нас към болнични услуги. Между държавните и общинските болници се наблюдават големи различия във всички финансови показатели, в отделни случаи в рамките на няколко пъти. Около 70% от общите разходи се извършват от държавните болници.

Кризата от ковид-19 се отразява благоприятно на мнозинството лечебни заведения – както приходите, така и печалбите им растат значително след 2019 година, е един от изводите в доклада. Той отчита, че разходите на болниците са насочени основно към възнаграждения на персонала и лекарства, докато в същото време разходите за амортизация са относително малко.

istock
istock

Болниците управляват активи с балансова стойност около 2 млрд. лв., но част от тях са вече амортизирани и не се обновяват. В същото време задълженията през последните години се увеличават слабо, като преобладават краткосрочните задължения.

Вадим по-бързо решение на ТЕЛК

Прави впечатление формирането на здравни острови с повече на брой лечебни заведения за болнична помощ около столицата и Перник; около Враца, Бургас и Варна. За част от тях обяснението на добре развитата мрежа е свързано с наследени държавни болници от миналото, които се поддържат и в момента; с наличието на медицински университет, около който се формира цяла плеяда от лечебни заведения; както и с чисто географски фактори, които пък не позволяват лесна концентрация на пациенти.

По-голям интерес обаче представляват „сивите петна“ - общините, в които липсват обществени болници – такива наблюдаваме около Пловдив и Пазарджик, в Добруджа около Добрич и Варна, в северозападна България, жителите на която пътуват до Враца и вероятно до столицата, ако им се наложи лечение в болница. Това най-често са общини с малко население и такива, разположени много близо до по-големи общини или областни центрове.

istock
istock

В заключение от ИПИ посочват, че данните от анализа могат да насочат вземащите решения за развитие на здравеопазването в следните няколко посоки на действия:

1) постепенно намаляване на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ и концентрация на услугите и персонала в тях, като се обмисли механизъм за предоставяне на качествени болнични услуги на населението в по-отдалечени места;

2) корекция на финансиращия механизъм (клиничните пътеки), което ще позволи справедливо заплащане на дейността спрямо тежестта на случаите в тях

3) по-силен финансов контрол върху дейността на болниците с цел ограничаване на възможностите за злоупотреби и нередности.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase