Това каза в интервю за БГНЕС Кирил Бошов, член на УС на Асоциацията на българските застрахователи и главен изпълнителен директор на застрахователна компания.
„Не може да пътуваш в чужбина, особено като турист, без застраховка. Това е една застраховка, която придобива все повече популярност.
При организираните пътувания, тя се сключва почти на 100%, но при частните пътувания не малко хора я пренебрегват. Надявам се покрай коронакризата тя да стане по-популярна“, заяви той.
Бошов подчерта, че преди пандемията този риск е бил покриван от всички застрахователи, но по време на пандемията някои са го изключили, тъй като не знаят дали случаите няма да нараснат значително, което от своя страна би могло да ги доведе до фалит.
Той призова хората да проверят своите общи условия и самите застрахователни полици и да се уверят, че покритието за коронавируса не е изключено.
„Най-често лимитите се движат между 15 000 и 30 000 евро, което би трябвало да покрие престоя в болнично заведение за 7-10 дни, както и медикаментите, свързани с този болничен престой“, обясни застрахователят и добави, че при пътуване в страната не се сключва такава застраховка, тъй като българските граждани, които плащат здравните си осигуровки, са осигурени за този риск.
istock
„При едно покритие около 30 000 евро, тя е около 1 евро на ден на човек. Ако приемем, че се застрахова едно четиричленно семейство с две деца, то за 10 дни ще платят 35-40 евро“, изчисли застрахователят.
Попитан дали с оглед на създалата се ситуация хората търсят допълнителна защита чрез застраховките, той каза, че по време на карантината не е имало спад в доброволните здравни застраховки, което според него е много важно, защото показва, че българинът се все повече обръща внимание на живота и здравето си.
„Срещу 20-25 лв. на месец човек има доста сериозен пакет за лечение в почти всички престижни болнични заведения в София. Ще бъдете посрещнати от координатор-медицинско лице, няма да чакате по опашки, ще бъдете приет от най-добрите лекари.
Това се случва на една цена, която за работещ човек, взимащ около 1000 лв. заплата, е пренебрежително нисък разход“, коментира Бошов и добави, че все повече работодатели включват такава застраховка като част от социалния пакет, който предлагат на служителите си.
Той уточни още, че в последните години се наблюдава ръст с по около 10% на броя на сключените здравни застраховки както от бизнеса, така и от хората.
istock
Те са сериозен индикатор. С подобен двуцифрен процент растат постоянно и различните видове животозастраховки – било то рисковите застраховки „Живот“, било то различните спестовни застрахователни продукти“, обобщи Бошов и подчерта, че по отношение на имуществените застраховки техният дял се обуславя от задължителното изискване на банките при ипотека да се сключва такава.
Според него у нас все още няма застраховка, която да помага на хората, когато предприятието им прекъсне работа поради природни бедствия.
Как COVID-19 промени навиците на туристите
„Вие ще получите от застрахователя обезщетение за нанесените материални щети, но кой ще ви овъзмезди за пропуснатите приходи по време на това прекъсване на дейността. Това са продукти, които се търсят от бизнеса навсякъде в развитите страни, в България все още ги няма.
Тази тема става наболяла, защото пандемията предизвика огромно прекъсване на бизнеси и в момента има дискусии как подобни рискове да бъдат покрити на национално ниво“, съобщи дискусиите по темата Бошов и добави, че идеята не е как държавата да се чуди с какви мерки да помогне на хората, а тази помощ да бъде осигурена по линия на застраховките.
istock
Секторът е преминал успешно през кризата, променил се е и е предоставил различни облекчения и дигитални възможности на своите клиенти, категоричен е застрахователят. Той определи цялата ситуация като стрес тест, който успешно е преминат от застрахователите в България.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
0