България е на първо място от целия ЕС в класацията за доплащане за лекарства, а за здраве общо частните плащания са 38% при среден показател за общността от 15,6% от общите разходи, което отново е най-висок показател. Тези данни, както и фактът, че на фона на все по-застаряващо и все по-страдащо от хронични заболявания население, страната заделя най-малко средства за дългосрочна грижа – едва 0,01% от брутния вътрешен продукт (при 2,85% в Швеция и Нидерландия) водят до извода, че финансовата тежест се прехвърля върху болните и техните близки и най-вече върху хората с ниски и средни доходи, което допълнително ограничава достъпа им до здравни грижи.
Финансовите ограничения са най-сериозният проблем на част от населението на България при достъпа до здравни грижи, независимо че огромна част от здравните услуги се покриват от здравната каса. Те не са еднакви за всички граждани на България, тъй като разпределението на доходите в страната между отделните групи на населението (например етнически) не е еднакъв.
Ограниченият достъп до лекари поради финансови причини има и различни регионални измерения. Най-много граждани, които не могат да си позволят лечение при лекар, има в областите Силистра, Варна и Кюстендил, а най-малко - в Кърджали, София - област и Габрово. В област Стара Загора най-голям е делът на запитаните граждани, които са категорични, че нямат финансови затруднения по отношение на достъпа до лекари, пише още в анализа.
Ограниченият достъп до зъболекарска грижа е в най-силна зависимост от ниските доходи - при нея пакетът от дейности, които НЗОК заплаща, е ограничен, а често срещите със зъболекар се отлагат до възможно най-късен момент, когато и разходите за лечение са по-големи.
Резултатите от работата на системата, обаче, са слаби - смъртността, включително детската смъртност, е на високо ниво, а продължителността на живота - най-ниската в ЕС - българинът живее със средно 6 години по-малко от средното за ЕС.
Ако се приеме, че най-общият индикатор за ефективността на една система са годините, прекарани в добро здраве, от една страна, и продължителността на живот - от друга, по първия показател България стои добре на европейско ниво. Продължителността на живот в добро здраве у нас е 66,3 години за 2019 г., което е 1,7 години повече от средната стойност за гражданите на Европейския съюз. По отношение на очакваната продължителност на живот обаче България се представя най-зле от всички страни. Средната стойност от 75,1 години продължителност на живот е най-ниска от всички страни - с 6 години по-ниска от средната стойност за Европейския съюз и с 8.9 г. по-ниска от тази на първенците Испания. "Оказва се, че когато е в добро здраве, българинът живее дълго. Но при влошаване на здравето преживяемостта е много ниска, т.е. при необходимост от здравна помощ - активно лечение или дългосрочни грижи, здравната система не помага за удължаване на живота, което е лош атестат за ефективността ѝ", отбелязват от Института за пазарна икономика.
istock
В България за здравеопазване се изразходват общо 7.1% от брутния вътрешен продукт според данните на Евростат за 2019 г. По този показател страната ни е около средата спрямо останалите държави от ЕС, като най-много за здраве разпределят Германия (11.7)%) и Франция (11.1%), а най-малко - Люксембург (5.4%) и Румъния (5.7%).
Според данни, предоставени за проучването от Националната здравноосигурителна каса за периода 2019 г. - 2021 г. средствата, изплатени за болнична помощ, нарастват от около 2.07 млрд. лв. до 2.65 млрд. лв. и са над 50% от общите разходи.
Финансовото здраве на българина е различно
В същото време общо за първична и специализирана извънболнична помощ средствата са едва 476.6 млн. лв. през 2019 г. и нарастват до 590 млн. лв. Тези средства при извънболничната помощ се разпределят сравнително равномерно по области на глава от населението, но има сериозни различия при разпределението за болнична помощ, като разликата достига до 5 - 6 пъти. Обяснението може да се търси във факта, че големите болници са съсредоточени в по-големите областни центрове и особено в тези с медицински университети и съответно в тях се лекуват пациенти от областите с по-слабо развита болнична мрежа. Най-много средства за болнична помощ на човек се изплащат в София-град, Пловдив и Плевен, а най-малко в областите Перник, Добрич, Видин, София област. До 2019 г. хоспитализациите постоянно нарастват, като достигат до 2.2 млн. "Т.е. всеки трети българин е бил хоспитализиран поне веднъж през годината. В годините на Ковид броят им рязко спада, тъй като тогава много от здравните услуги бяха затворени, спря плановият прием", отчитат анализаторите.
Болниците
България има една от най-гъстите мрежи на лечебни заведения за болнична помощ, като през 2020 г. в страната функционират 342 болници (многопрофилни и специализирани), които разполагат с 54 216 легла. Гъстата мрежа обаче не води непременно до по-добро и качествено здравеопазване. Част от причините са липсата на концентрация на медицински случаи в отделни болници, невъзможността да се концентрира ресурс и разпиляването му между множество лечебни заведения, както и невъзможността на всички болници да осигурят адекватни кадри. В регионален аспект се наблюдава концентрация на болници в големите области - София-град, Пловдив, Бургас и Варна. Само в столицата са разположени около една пета от всички лечебни заведения за болнична помощ. Повече от половината области разполагат с по-малко от 10 болници, а най-малко на брой са във Видин, Разград и Силистра - силно обезлюдени области със застаряващо население.
istock
Друго важно различие в разходите за здравеопазване между българския модел и този на други европейски държави е несъщественият дял на разходите за дългосрочни здравни грижи у нас (това са здравни грижи и услуги, свързани с долекуване и грижи за хора с хронични заболявания и увреждания, които имат затруднения да се грижат сами за себе си - дефиниция на Евростат). На практика изглежда сякаш такива грижи у нас почти не се предоставят, а целият разход е насочен към активно лечение. Този факт не е интуитивен, тъй като населението на България е едно от най-застаряващите в Европа и необходимостта от дългосрочни грижи у нас е висока, но данните не доказват тази хипотеза. Що се отнася до европейските държави, прави впечатление, че онези с най-големи общи разходи за здравеопазване имат и най-съществен дял на разходите за дългосрочни здравни грижи - Швеция, Германия и др.
Личните лекари
Данните за общопрактикуващите лекари показват, че в страната на един общопрактикуващ лекар (ОПЛ) се падат средно 1727 души от населението. Във всички области се забелязва увеличение на съотношението между население и лични лекари между 2019 и 2020 г., като то е най-малко за област Велико Търново и София-град - иначе във всички области на България личните лекари намаляват и се налага да обслужват все повече пациенти.
На областно ниво най-добре осигурена с общопрактикуващи лекари е област Плевен, а най-слабо осигурена е област Кърджали, като разликата между двете области е близо 2,5 пъти. Забелязва се относително слабо осигуряване с ОПЛ в областите със значителен брой турско население. От друга страна, доброто осигуряване с ОПЛ в отделни области е привидно, тъй като е обусловено от ниския и намаляващ брой на населението в тях (например Видин и Монтана). Следва да се има предвид и, че областите с малко население много често се характеризират и със застаряващо население, което се нуждае от повече здравни грижи.
Аптеките
Достъпът до аптеки в България има пряка връзка с ефективния достъп до лекарства и оттам - до здравеопазване. В България според регистъра на аптеките, поддържан от Изпълнителната агенция по лекарствата, през 2019 г. аптеките в страната са 3814, а към 15-ти януари 2022 г. те са 3355. В 17 общини няма нито една аптека, а в други 37 има само една аптека. Повече от половината аптеки са съсредоточени в големите градове - в София са почти 750, в Пловдив - над 200, а по повече от 100 аптеки има и в Бургас и във Варна.
istock
Смъртността, предотвратима чрез добра профилактика и добро лечение
Ефективната работа на здравната система може да се оцени и чрез показателите за смъртност, предотвратима чрез добра профилактика и добро лечение. По тези показатели България е на едно от последните места в ЕС, изпреварвана от Литва, Латвия, Румъния и Унгария. Общата стойност на коефициента за предотвратима смъртност в България е три пъти по-висок от показателите на Испания и Италия. Причините за по-високата предотвратима смъртност са както във функционирането на здравната система, така и във високата заболеваемост и смъртност от социално значими болести (например инсулт, рак и др.), но може да се направим извод, че високата стойност на предотвратимата смъртност показва, че програмите за профилактика не са ефикасни, а лечението на определени заболявания не показва достатъчно добър резултат, поне в сравнителен план с останалите страни от ЕС. Това води след себе си и по-висока обща смъртност, както и намаляване на продължителността на живота.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
0