В последните два месеца заради наводненията в Хасковско и бедствието по Черноморието се поведе дебат за въвеждането на задължителна застраховка на имотите. В последните дни в него се включи и Комисията за финансов надзор (КФН).

Председателят й Стоян Мавродиев призова от ефира на една от националните телевизии за широко обществено обсъждане на темата, така че да се намери най-правилният и подходящ модел.

Експерти лансираха идеята за създаването на т. нар. катастрофичен пул, който да се създаде с участието на държавата и частни компании с цел застраховане на недвижимото имущество на минимален праг и с такова покритие, че всеки да може да си позволи да плаща премиите.

Този пул действа на принципа на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“,  като се обхващат рисковете от земетресение, наводнение и свлачище. При желание на собствениците пък имотите могат да бъдат допълнително застраховани и за други рискове.

Лансира се и идеята задължителната застраховка да се плаща с данъците на имотите, както беше до 1997 г.

Наблюденията показват, че застрахователната култура в България е на доста по-ниско ниво в сравнение с други страни. В последните няколко години се наблюдава известно увеличение на застраховките на имущество, но те са по-скоро ефект от кредитния бум, отколкото плод на лично решение и отговорност.

Безспорно е необходим широк обществен и експертен дебат преди окончателното вземане на решение за въвеждането на задължителна застраховка на имотите. Застраховката има своите предимства и дава известна сигурност на собствениците, но от 1997 г. застраховането в България се основава на доброволен принцип с изключение на задължителните застраховки, които въведоха банките за отпускането на ипотечен кредит.

Въвеждането на задължителна застраховка е чувствителен момент, който може да се изтълкува от една страна като вмешателство в личния избор и личната отговорност към имуществото, а от друга – като принудително изземване на доход от собствениците и наемателите на жилища.

За създаването на катастрофичен пул е необходим и начален капитал, с който при необходимост да се изплатят първите обезщетения. От дискусиите в последните дни става ясно, че е обсъждано тегленето на заем от Световната банка. Въпросът е обаче дали той ще бъде частен, или държавен, като се има предвид обсъжданата структура на евентуалния  катастрофичен пул, който ще действа у нас.

Мнението на специалисти

Орлин Пенев, изпълнителен директор и зам.-председател на управителния съвет на ЗАД „Алианц България“ каза за Investor.bg, че притежанието на имот е лична отговорност и задължителността на застраховането е пресилена.

„Според мен въвеждането на задължителна застраховка трябва да бъде след обществен дебат и да се погледнат внимателно всички „за“ и против“, коментира Пенев.

Той посочи, че задължително застраховане на имотите действа в момента в Турция и Румъния. И в двете страни са въведени катастрофични пулове с нисък обхват, но особено в северната ни съседка има много въпросителни и нерешени проблеми около полиците.

Орлин Владиков, президент на компанията за недвижими имоти „Орвитекс“ и бивш председател на Националното сдружение „Недвижими имоти“, посочи, че задължителното застраховане на имущество не е масова възприета практика. По думите му въвеждането й има „балкански привкус“ и представлява опит за увеличаване на оборотите на застрахователните компании.

Коренно противоположно мнение изрази управителят на агенцията за недвижими имоти „Софконсулт“ Галина Максимова. Тя подкрепя възстановяването на застрахователния режим отпреди 1997 г. - застраховките на имотите да са задължителни и да се плащат с данъците.

За създаването на катастрофичен пул обаче е необходимо да се изчисти на каква база ще се изчисляват премиите за физическите лица и за фирмите, смята Максимова.

Тя посочи, че изчисляването на премиите от една страна може да стане на базата на данъчната основа на имотите за физическите лица и на балансовата стойност – за юридическите лица.

Според Максимова обаче най-добре би било ако се направи реална застрахователна оценка на всеки един имот. Така по-рисковите (стари и строени без оглед на съвременни технически изисквания) ще имат по-висока застрахователна стойност, а по-нискорисковите (нови, съвременни, строени според всички норми за безопасност) ще имат по-ниска застрахователна стойност и съответно за тях ще се плаща по-ниска премия.

Основен проблем за реализирането на това предложение е неговата трудоемкост и високи разходи. От помощ тук биха били техническите паспорти , но по-голямата част от сградите у нас нямат такива.