Проектът за нов Кодекс за застраховането, одобрен на заседание на правителството вчера, допуска договорът за задължителната „Гражданска отговорност” на автомобилистите да може да бъде сключен за срок до три години. 

Предлага се срещу единна премия да се осигурява покритието както за България, държавите членки на ЕС и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта”. 

В новите текстове се предвижда още и разширяване на покритието й за определени случаи, в които липсва вина на водача, но независимо от това е справедливо увредените лица да могат да получат обезщетение. Очаква се парламентът да гласува новия кодекс най-рано наесен. Изготвянето на изцяло нов документ е

за да се съобразим с изисквания

на европейското законодателство. Сред тях е директивата „Платежоспособност II”, рамката за определяне на капиталовите изисквания на застрахователите и презастрахователите в зависимост от техния рисков профил, както и изискванията за осъществяване на рисково-базиран надзор върху дейността им.

С транспонирането на евродирективата се усъвършенстват и изискванията към системата на управление на дружествата. Регламентират се функциите по управление на риска, вътрешен одит, функция за съответствие и актюерска функция, посочват още от правителствената пресслужба.

С проекта на нов кодекс се предлага въвеждане на нов режим за изчисляване на капиталовото изискване за платежоспособност на застрахователите и презастрахователите на базата на

отчитане на всички количествено измерими рискове

на които са изложени.

Предлага се законова регламентация на някои нови институти, които понастоящем се прилагат на българския застрахователен пазар като договорна практика. Регламентира се институтът на застрахователния период, като се допуска сключването на безсрочен застрахователен договор, на многогодишен застрахователен договор, както и на договор за застрахователен период, по-кратък от една година. 

Регламентира се и възможността за автоматично подновяване на застрахователния договор само за един застрахователен период след изтичане на договорения срок. Въвеждат се институтите на ретроактивното и предварителното покритие.

Също така се предлага изравняване на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка. Предвидено е Гаранционният фонд да изплаща вземанията на всички лица при несъстоятелност на животозастраховател.