Българите отделят 20 пъти по-малко пари за застраховки от европейците. Средногодишно отделяме по 177 лв., за да опазим здравето и имуществото си, докато в останалите европейски страни дават за полици по 3560 лв. на година.

Данните бяха изнесени от Асоциацията на застрахователните брокери в България (АЗББ) и ОЗБ (Обединени български брокери).

От организацията смятат, че всеки българин трябва да има поне 4 застраховки годишно, но най-масовият продукт остава задължителната „Гражданска отговорност“, следвана от застраховка „Каско“, защото колата продължава да бъде по-важна от здравето ни.

Все пак посредниците отчитат увеличение от над 100% на животозастраховането през последните години. В ръста е включено и допълнителното здравно осигуряване.

Причината за по-малко сключени полици са не добре подготвените застрахователните агенти и брокери, които трябва да преминат допълнителна квалификация по професията. Затова браншът започва да обучава своите служители в Стопанската академия в Свищов, обявиха от организацията.

Системата „бонус-малус“, която ще направи „Гражданска отговорност“ по-евтина за изрядните шофьори и по-скъпа за неизрядните, може и да не заработи от началото на 2018 г.

„Системата трябваше да влезе в сила още преди десет години, ако зависеше от нас“, каза Красимир Жечев, член на управата на АЗББ. Има доста голям напредък и в осъществяването на връзки между застрахователите, Гаранционния фонд и КАТ, коментира още Жечев.

215 брокери фалират, ако таксата им за надзор скочи с 330%, оплакаха се брокерите. По думите на Жечев нямат против да им бъдат събирани по-високи такси от Комисията по финансов надзор (КФН). Но според него парите за надзор трябва да бъдат събирани пропорционално, което в момента не е указано в промените в Закона за КФН.

От организацията предлагат основната такса да бъде 2000 лв., а допълнително да бъдат събирани 0.04 промила за посредниците, които правят над 1 млн. лв. бруто премиен приход, но не повече 20 хил. лв.

Броят на лицензираните брокери у нас е около 380, от които големите са около 30. Тези, с оборот между 1 и 5 млн. лв. премиен приход годишно, са 111, а най-малките по приходи, но и най-много на брои, са 215. Според АЗББ в срок между 6 и 10 месеца именно най-малките на пазара ще трябва да се откажат от тази професия.

По темата от Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), най-голямата браншова организация, са на друго мнение. Според тях АЗББ и ОЗБ манипулират общественото мнение, като обявяват, че предвидената такса в Закона за КФН ще доведе до фалит голяма част от малките брокери.

Oт БАЗБ коментираха при сегашната такса за надзор, при средно заети по 5-7 служители в един офис на брокер, към настоящия момент 102 брокери не би трябвало да съществуват. Според асоциацията почти една трета от брокерите за 2016 г. са реализирали приходи, които не могат да покрият разходите им.

Относно пропорционалността на таксите БАЗБ смятат, че таксата за осъществяване на общ финансов надзор е държавна такса определена от Закона за държавните такси, последните могат да бъдат пропорционални и прости.

Пропорционалните такси се определят върху цената на документа или услугата, а простите такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.