Киберзастраховки за защита на личните данни и срещу хакерски вреди пусна „Лев Инс“. От днес клиентите ни могат да ги сключват. Те са както за физически, така и за юридически лица.

Това обяви изпълнителният директор на компанията Павел Димитров, преди провеждането на дискусията „Стратегическата роля на публично-частното партньорство за противодействие на киберзаплахите“.

„Създаваме един продукт, който допълва усилията на частния и държавния сектор в тази посока. Киберзастраховката дава възможност не само хората да бъдат сигурни, а при пробив ние да установим кой е извършителят, да потърсим възможност той да бъде наказани при необходимост застрахованите лица да бъдат обезщетени“, обяви той и добави, че върху разработването на този продукт са работили две години и първоначалният план е бил той да бъде пуснат в Полша, но заради атаката срещу сървърите на НАП са променили плана си.

„Този продукт е подготвен за всички общества в Европа. Предвид последните събития решихме, че е време този продукт да стартира в България. Това е една възможност да отговорим на предизвикателствата пред киберсигурността“, заяви Димитров.

Той каза, че имат екип от специалисти, които ще работят в полза на опазването и запазване на общественото спокойствие.

Наред с пускането на застраховката, „Лев Инс“ създава и „Кибер академия“, в която ще се обучават т.нар. етични хакери, които ще работят в полза на обществото, а не срещу него. В академията ще могат да се обучават и клиенти, сключили киберзастраховка.

Специален гост на дискусията беше международният експерт по киберсигурност от Израел Орен Елимелех, който коментира, че пътят към повишаване нивото на киберсигурността у нас се крие в образованието, сертифицирането и споделянето на опит, както и че е необходимо сигурността да се интегрира навсякъде и тя да се гради отвътре, а не да бъде поставена отгоре.

Той призова България да вдигне киберсигурността на ниво държава и на ниво частен сектор.

„Не може да спрете хакерските атаки. Трябва да отговаряте по-бързо от тях. Когато имате добро образование, опит и опитвайки се да разрешите тези проблеми ще имате възможност да отговорите на атаките по-бързо. Втората стъпка е учене от опита ви. Пазете това знание и го споделяйте. Когато се споделя опита и знанието се повдига нивото, познаваемостта и познанието. Третата стъпка е използването на всеки хакерски закони да станат стандарт, така че всички държавни и частни организации да имат вграден висок стандарт на киберсигурност“, посочи стъпките Елимелех.

Той разкри, че Израел е направила много крачки в борбата с кибератакати, създавайки бюро по киберсигурност, което е заработило през 2010 г.

„През 2011 г. започна създаването на кибернетичния офис. През 2015 г. беше издаден Закон по киберсигурност. Правителството реши, че всички офиси на държавните институции трябва да имат един стандарт по киберсигурност. Сега има една рамка, в която всички държавни институции и болници трябва да се вместят“, добави още той и поясни, че в страната им има над 500 компании, които се занимават с киберсигурност. Това отрежда лидерската позиция на Израел по киберсигурност в света.

Ростислав Петров е автор на първият учебник по „Основи на етичното хакерство“ и председател на Българската асоциация на сертифицираните етични хакери. Той е един от инициаторите за провеждането на дискусията, която има за цел да повдигне въпроса за взаимодействието на държавата с частния сектор по отношение на киберсигурността, защото тя сама не би могла да се справи с тази битка.

„Етичният хакер, за разлика от злонамерения изпълнява пробиви в сигурността, за да намери „дупка“ в сигурността на дадена компания и институция и след това да се покрие тази дупка за разлика от злонамерения хакер, който използва тези дупки, за да краде данни и да ги продава“, обясни Петров разликата между „белия“ и „черен“ хакер.

Председателят на Българската асоциация по киберсигурност Мирослав Стефанов коментира, че основната причина за пропукването на защитата се крие в липсата на подготвеност на кадрите.

„Трябва да се почне най-отдолу. Трябва да се започне от образованието на хората. Трябва да им се дадат международни знания и международни сертификати. В информационната сигурност те са 88. Един от тях е точно този са сертифицирания етичен хакер. Както се разбра досега такива не са правени на хората, занимаващи се с киберсигурност“, заяви Стефанов.