Зачестяват опитите за застрахователни измами в кризата. Все повече хора лъжат, че е настъпило застрахователно събитие, за да могат да получат обезщетение от фирмата, с която са сключили полицата.

Това съобщи пред „Монитор” Юрий Тодоров, председател на Асоциацията за застрахователна сигурност. Увеличавали се злоупотребите по линия на имуществените и карго застраховките.

„Доста компании в момента са затруднени и се опитват чрез имуществото, което притежават, да получат някакви финансови средства”, каза той. Например много фирми спирали работа, а голяма част от

оборудването им е било взето на лизинг.

Така вноските продължавали да вървят, въпреки че реално нямало никакви приходи. Често липсвали и кандидати за покупка на имуществото. „Така за да получат пари от застраховката, с активите им често настъпват някакви събития”, разказа Тодоров.

Според Коста Чолаков, който е зам.-председател на управителния съвет на Асоциацията на българските застрахователи, действително има ръст на опитите за застрахователни измами. По думите му самите компании също ставали по-предпазливи. „Всяка компания се опитва да прави по-добра превенция, особено когато става въпрос за корпоративни клиенти”, каза Чолаков.

Зачестяват и случаите на злоупотреби с карго застраховките, обясни още Юрий Тодоров. При пътувания зад граница превозвачите често лъжели, че товарът им е бил унищожен или е изчезнал. Обикновено това се случвало при пътувания до Италия, Дания и Унгария с превозни средства, които нямат GPS и не могат да бъдат проследени. „Скриват някъде камиона,

след това казват, че е откраднат и искат обезщетение

разказва за схемата Тодоров. По думите му имало някои компании, с чиито превозни средства редовно се случвали застрахователни събития. „На един от превозвачите три пъти му изчезваше камионът, а накрая се запали”, разказва той.

Според Тодоров в тези случаи превозвачите завеждали искове за солени обезщетения. Например за запалил се камион, който превозвал обувки за чужбина, претенцията била за 250 000 евро. При разследването обаче се оказало, че в превозното средство всъщност имало по-малко от заявените количества обувки и стойността им била доста по-ниска. Не липсвали и опити за застрахователни измами от порядъка на 300-400 хил. евро.

Увеличават се злоупотребите и по линия на личните застраховки като „Злополука” или „Заболяване”.

„Например измамникът казва, че с него се е случило произшествие, особено когато е в чужбина и е трудно да бъде проверен. Носи съответните медицински документи, а всъщност на него му няма нищо. Представя хвърчащи фактури, които в повечето случаи се оказва, че не са достоверни”, разказа Тодоров.

Според него тези документи пък често се издавали от български лекари в чужбина, които получавали определени суми от обезщетението. Така искове се предявявали, въпреки че не били спазени всички условия по застраховките „Помощ при пътуване” и „Злополука”.