България е на опашката по инвестиции във ВиК

„Когато хората си представят вода, от другата страна някой им казва, че няма дъжд, няма облаци, глобално затопляне. Като че ли сме някои същества на природата и чакаме да капне капка дъжд. От хиляди години човешката цивилизация гради тръбопроводи, гради съдове за съхранение на вода, гради язовири, променя курсове на поточета, реки. Водата за нас хората в цивилизованото общество е икономическо благо, тя е ценна, когато стигне до чешмата. А не просто водата в природата”, заяви пред NOVA Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.

По думите му под 1% е водата, която е доставена до бита спрямо общото количество вода, което в България се използва за индустрията, за напояване, в енергетиката.

Има проблем с кражбите на вода

„Като кажете: „Няма вода, суша е”, се замислете. Големият въпрос е как тази вода от природата да стигне до чешмата. Това е съзнателна, икономическа, човешка дейност. Инвестиции, поддръжка, взимаме на решения - откъде да мине тръба, да не мине ли, дали да се направи язовир, какъв да е язовирът, как да се свърже, да ли да се ползват помпи, какви помпи да се ползват, като се счупи тръба, какво да се прави, откъде да мине, какъв материал да се ползва, как да се подържа, как да сложим водомери, как да мерим, как да се борим с кражбите, какво правим, ако някой отклонява вода. И всичките тези неща, това е управление на една човешка дейност, която се подчинява на икономически закони”, коментира Богданов.

istock

„60% от водата се губи. Това е средно за страната. Това значи, че на места може би се губи и 90%”, обясни Богданов.

„Не се молим за дъжд, а да се молим някой да смени тръбите или да спре да краде или отклонява за други цели”, коментира икономистът.

Повече гледайте във видеото. 

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase