Всеки пети българин, или 20% от хората у нас, са оставяли в глобалната мрежа лични данни като ЕГН или номер на лична карта. Други 9% са предоставяли някакъв вид данни на лична банкова сметка или номер на дебитна или кредитна карта.
Едва 50 на сто от българите са наясно как да използват по-безопасно и по-отговорно интернет технологиите, сочи анализ на Евростат, цитиран от Dir.bg и БТА. Анализът събира и отчита данни за изминалата 2016 г. Той е публикуван по повод Световния ден за безопасен Интернет – днес, 7 февруари.
Около 52 на сто от българите са били наясно, че "бисквитките" могат да бъдат полезни за проследяване на сайтовете, които посещават.
Половината от потребителите на глобалната мрежа у нас не са се притеснявали, че действията им в интернет се записват, за да им бъдат пращани реклами.
Само 9% от българските потребители са използвали софтуер за ограничаване на възможността за проследяване на тяхната дейност в мрежата - т.нар. anti tracking софтуер.
63 процента от българите през 2016 г. са имали Интернет в домовете си, сочат данни на националната статистика. Най-предпочитаното устройство за достъп в мрежата е бил мобилният телефон – близо 73% потребителите на нета са сърфирали чрез него.
53 процента от българите са влизали в Интернет и чрез настолен компютър, а 51 на сто - чрез лаптоп. Смарт телевизор или друго мобилно устройство са използвали около 10 на сто.
Средно в ЕС през 2016 г. над 70%, или близо две трети от потребителите на интернет са контролирали онлайн личната информация за себе си. Много от тях са предприели действия, за да предпазят достъпа до тази лична информация в глобалната мрежа.
Почти половината европейци (46 на сто) не са позволили използването на лична информация за реклама, а други 40% са ограничили достъпа до профила си или съдържанието на сайтовете в социалните мрежи.
Освен това 37 на сто от потребителите на интернет са прочели и спазвали Декларацията за поверителност в глобалната мрежа.
Вижте още:
Данъчните минават под прикритие в интернет
Коментари
2