"Учи, за да сполучиш!" Това е като мантра за повечето родители, която ни се втълпява още от най-ранно детство. Повод за гордост са прилежните и ученолюбиви дечица, а буйните, слаби ученици или по-глупавите обикновено са сочени с пръст като посредствени.

Какво ще стане обаче, ако зададем въпроса от заглавието наобратно? Всички хора с пари ли са умни? Как ви звучи? Богатите български бизнесмени, управляващите страната ни, успелите в родния шоубизнес показват ли всички те гениални умствени достижения? Въпросът ми е риторичен.

Но да оставим българската действителност. Помните ли филма Форест Гъмп? Да, става въпрос за онзи добродушен полу-идиот, който стана герой от войната, шампион по пинг-понг и един вид гуру, който обикаля пеша цялата страна.

Вече ви чувам да казвате, че той е забогатял случайно, имал е късмет, прекалено глупав е, за да отсъди кое е правилно и кое – не и какво ще му донесе успех. Истината за мен обаче е друга – той е човек на действието. Прави това, което си науми без излишни съжаления и размишления. Той е целеустремен и нищо не може да го отклони от решението му. Вероятно сте чували израза „Този ще се оправи, нали е тъп и упорит”.  

Хрумва ми и друго - не случайно има статистика, че по-големият процент от предприемачите са със средно образование. Ученето понякога не само ти дава, но ти и взима. Знаейки повече неща, ставаш по-предпазлив, дори страхлив. Невежеството може да бъде добродетел доколкото ти дава някаква увереност да вървиш напред.

Факт е, също така, че прекалено умните и талантливите хора стават мързеливи понякога. Точно лекотата, с която правят всичко, ги тласка към леност. Противно на това, по-трудно възприемащите, се стараят много повече и това изгражда характер.  Те свикват да полагат усилия и да се развиват и неспирно го правят. А какво е успехът – 90 % труд и 10% талант.

А замисляли ли сте се за какво повечето обикновени хора харчат пари? Далеч не само за гениални неща разбира се - например за хляб и зрелища т.е човекът, който е способен да осигури тези неща може да стане богат. Защо мислите шоу-програми с нелепи, цинични и недодялани смешки правят мноого пари? Точно защото угаждат на масовия зрител – все пак по-голямата част от обществото не се състои от хора с изтънчен вкус, нали?

Не знам дали това звучи огорчаващо или успокоително, но парите и ума не винаги са правопорционални. Просто има прекалено много практически примери дори за обратната зависимост.