Новите технологии постепенно изместват вече създадени навици и възпитават нови. “Мобилизацията” достигна такива размери, че традиционните банки все повече отстъпват на електронните.

В стремежа си да привлекат повече клиенти финансовите институции улесниха максимално достъпа до услугите си. И днес вече клиентите са само на клик разстояние от своите авоари. Въпреки това заради недоверието към сигурността в интернет услугите на банките през компютър и телефон все още не се използват масово.

Мобилно банкиране

У нас мобилното банкиране се разви с известно закъснение в сравнение с останалите европейски страни.

Изглежда, основната причина за скептицизма на българина се дължи на слабото доверие в сигурността на системата. Но нещата се променят. През последната година се забелязва ръст в броя на трансакциите през мобилните устройства. Електронните услуги също набират популярност - по данни на НСИ 7% от потребителите на интернет у нас използват мрежата, за да банкират онлайн.

Над 50% от всички преводни операции в Банка ДСК, нареждани от граждани, се извършват чрез електронното банкиране. За последните 3 години делът на преводите, извършени през онлайн платформата на Прокредит Банк спрямо тези на хартиен носител, се е повишил с повече от 20%. Към днешна дата над 85% от преводите в банката се извършват онлайн. 30% от клиентите на Уникредит Булбанк вече ползват някой от каналите за интернет банкиране, като броят им е достигнал 40 000 през 2013 г.

Услугите са активни и пасивни

Съществува разлика между мобилното и електронното банкиране. Онлайн или е-банкирането на практика е виртуален банков клон, осигуряващ достъп до всички услуги на банката. Е-банкирането е достъпно през сайта на съответната банка. Мобилното банкиране се осъществява през приложения за мобилни телефони и позволява да се извършват само част от активните и пасивните операции на банките.

Активното банкиране позволява преводи към лични и чужди сметки или плащане на битови услуги и дори данъци. Някои банки позволяват преводи само в левове, а други само във валута. Размерът на преводите е ограничен, в зависимост от условията на банката.

Пасивните операции са свързани с наблюдение на сметките и евентуално извършване на някои плащания за комунални услуги. В този вариант клиентът може да провери актуалното състояние на сметките си и движението по тях. Пасивните услуги позволяват да се следят задълженията по кредити или към доставчиците на битови услуги. Освен това информират за валутните курсове и лихвените проценти. Не позволяват обаче да се нареждат преводи към други сметки.

Разплащанията, които можем да правим от разстояние, са с разнообразни лимити. Първа инвестиционна банка например няма мобилни приложения, а онлайн платформа. През нея могат да се правят преводи до 40 000 лв. на ден, но само чрез Token устройство. То генерира пароли за еднократно използване и служи като средство за достъп и идентификация в системата на банката. 

Притежателите на виртуална карта с достъп до ДСК Директ Моби имат лимит за плащания от 6000 лв. или техния еквивалент в евро и долари. Чрез мобилното приложение на Райфайзенбанк могат да се извършват вътрешнобанкови и преводи към трети лица, но те са ограничени до 300 единици в лева или валута. Дневно през мобилното приложение на Уникредит Булбанк могат да се превеждат 2000 лв.

Много карти - едно приложение

Мобилният портфейл mobb е услуга, която може да се ползва от клиенти, които имат карти в няколко банки. Те се регистрират в приложението, а то дава възможност за активни услуги - отключване и заключване на карта, и пасивни - предоставяне на информация.

С mobb клиентът контролира коя от картите да използва, като заключи останалите. Заключването има ефект не само за мобилния портфейл, но и за самата пластика - тя не може да бъде ползвана никъде. По този начин картите са защитени от неправомерна употреба. Освен това при пазаруване в магазин, който поддържа mobb, не е необходимо да носите физически картите, за да платите.

Основните предизвикателства пред е-банкирането според главния експерт маркетинг и продажби към БОРИКА Богдан Ставрев са свързани с това, че пазарът у нас все още не е узрял. Ставрев смята, че съществуват класическите “страх от новата технология”, “страх да не ти източат парите” и просто “скептицизъм към всичко ново”.

Мобилните приложения пестят пари за такси 

Банкирането през телефон и компютър освен удобно за клиентите е и по-евтино. Обикновено банковите услуги като преводи по сметки, направени през виртуалния клон, са на по-ниски цени от тези, които се предлагат в реалните обекти.

В Банка ДСК например таксата за вътрешнобанков превод на гише е 1 лев, а междубанков - 2 лв. Цената през виртуалната платформа ДСК Директ е наполовина - вътрешнобанковият превод струва 0,50 лв., а междубанковият - 0,95 лв.

Почти същото е съотношението и в Райфайзенбанк - стойността на мобилен междубанков превод е 0,90 лв., а на гише услугата струва 2 лв. За мобилните вътрешни преводи стойността е 0,50 лв., което е наполовина по-евтино от традиционната цена.

Сред предимствата на мобилното банкиране е и бързината на заверка на сметката на получателя, поради пълната автоматизация, изключваща нуждата от операция на банков служител. Така дори превод, нареден като обикновен, може да бъде получен в другата банка относително бързо в рамките на същия ден. Така се пести за такса “експресен превод”, която е 9 лв.

От Булбанк предлагат 50% отстъпка от таксата на всеки превод, направен през мобилното банкиране. През него обаче не могат да се правят плащания към бюджета. Не са допустими и преводи във валута, но пък има опция за обмяна на валутата в лева. Вътрешнобанковият превод през мобилно устройство струва 0,55 лв, а междубанковият е 1,20 лв.

Най-масовите левови преводи са почти 3 пъти по-евтини, ако са наредени през онлайн платформата ProB@nking на Прокредит банк. Таксата при тях е 0,70 лeвa спрямо тази от 2 лeвa за наредените на хартиен носител. Левовите преводи между клиенти на банката през интернет са напълно безплатни.

Три пъти по-ниски са и таксите за изходящи преводи в чуждестранна валута през ProB@nking в сравнение с наредените в офис на банката.

През мобилния портфейл mobb също се пести. Банките участнички дават по-ниски цени за проверка на последни 5 трансакции и наличност спрямо същата услуга на банкомат.
Електронното банкиране обаче си има и малки недостатъци. В условията на банките е споменато, че клиентите имат 24-часов достъп до специалисти по услугата, но често късно вечерта в колцентровете за клиенти такива специалисти няма. Достъпът до електронните услуги не е неограничен. Например Банка ДСК не приема платежни нареждания през електронните канали от 22 ч до 4 ч. В Уникредит Булбанк мобилните преводи са позволени до 14 ч, в Райфайзенбанк мобилните преводи се обработват до 15,30 ч.

В електронното банкиране съществуват вградени контроли, предупреждаващи потребителя за грешки. Все пак грешки стават, а банките не носят отговорност при некоректно попълване на IBAN.

Някои от трезорите правят разследване и при доказване на грешка повтарят операцията. Само че оплакването за грешка се прави само в офисите на банките, не и през колцентър.

Плащанията през фейсбук са табу 

Въпреки значителното присъствие на социалните мрежи в живота на хората, засега няма интерес към банкови плащания през фейсбук, става ясно от международно проучване на IGN. Само 37% от анкетираните 12 000 души от 12 страни смятат, че предстои банките да осигурят канали за разплащания през фейсбук. 70% от анкетираните очакват най-вече банките да предоставят съвети за спестяване през социалните мрежи.

Мобилното банкиране се оказва най-популярно в Турция. Там клоновата мрежа на банките е по-малко развита и 49% от клиентите ползват мобилно банкиране, а с ръста на проникването на Интернет този показател несъмнено ще расте. Именно в южната ни съседка наскоро се появи финансова институция със структура, подобна на тази на социалните мрежи.

Във Франция и Белгия мобилното банкиране се ползва съответно от 25% и 26% от клиентите на банките. А над три четвърти от англичаните определят контрола над парите си като по-голям след въвеждането на услугата. Недоверчиви към сигурността на алтернативното банкиране се оказват половината от германците.

Очаквано, най-популярно е мобилното банкиране сред младото поколение. 50 % от хората на възраст от 25 до 34 г. държат банките да им предлагат подобна възможност.

Мерки за сигурност 

- Не разкривайте на никого своите потребителско име и парола и ги сменяйте често.

- Използвайте за паролата си за достъп комбинация от букви, цифри и символи както и главни букви.

- Не използвайте публични компютри за е-банкиране.

- Не запаметявайте потребителски имена и пароли в уеббраузъра.

- Препоръчително е да използвате универсален електронен подпис или Token устройство.

- Обновявайте използваните от вас софтуер, уеббраузър и операционна система, следвайте препоръките за сигурност на производителя.

- Проверявайте достъпа до профила си и използвайте “Изход” след използването на сайта.

- Преди да предоставите физически достъп до компютъра ви на трети лица, изтрийте от него всички средства за идентификация.

- Препоръчително е да избягвате т.нар. автоматично запаметяване на идентификационните ви данни или пароли в паметта на браузъра или на диска на използвания компютър.

- При сърфиране в интернет избягвайте да давате финансова информация, парола или номера на кредитни или дебитни карти.

- Използвайте антивирусен софтуер.

- Актуализирайте поне веднъж на шест месеца операционната система.

- Не инсталирайте и не използвайте софтуер със съмнителен произход.