Юридическите и физическите лица са равнопоставени субекти на гражданското право. Въпреки това законът у нас не предвижда възможност за обявяване в несъстоятелност на физическите лица, обяснява адвокат Антоанета Ненова.

Подобно на търговците, и физическите лица могат да изпаднат в състояние на неплатежоспособност. Например при безработица, съкращение, загуба на работоспособност поради болест, злополука и други. В тези случаи следва да се признае правото и да се даде възможност на неплатежоспособното лице/ неговите наследници да се обяви в несъстоятелност, каквото право имат търговците.

Още повече, че Регламент на Съвета на ЕС с допълненията и измененията към него не разграничава несъстоятелност на юридически или на физически лица. „Настоящият регламент следва да се прилага към производствата по несъстоятелност, независимо дали длъжникът е физическо или юридическо лице, търговец или частно лице”. Това гласи т.9 от Преамбюла на Регламент 1346.

Тук възникват въпросите: Следва ли българското законодателство да провежда разлика между физическо и юридическо лице, като предвижда приложимост на института на несъстоятелността, единствено спрямо юридическите лица?; Какви са разликите между юридическите лица, регистрирани с капитал от 2, 5, 1 000, 5 000 лева и физическите лица – граждани, притежаващи имущество – поне един недвижим имот, движими вещи, лек автомобил?

Действително нашето законодателство брани длъжниците – физически лица чрез института на несеквестируемостта. Той включва забрани за насочване на принудително изпълнение (публична продажба) срещу единственото жилище, срещу движимите вещи от първа необходимост (храна, гориво за отопление и др. посочени в списък на МС). Но само при положение, че длъжникът не е учредил ипотека върху това жилище или залог върху движимите вещи. Тогава забраните отпадат и тези имущества подлежат на публична продан на общо основание.

Адвокат Ненова счита, че законовата уредба на въпроса за несъстоятелността на гражданите  е необходима, тъй като по този начин българското законодателство ще се синхронизира с европейското в тази му част. Също така ще се постигне равно третиране на физическите и юридическите лица, които са равнопоставени субекти на гражданското право.

Уредбата на банкрута на граждани е стъпка към повишаване на професионалната отговорност и прецизност на банките за дейността им по отпускане на ипотечни кредити, твърди юристът. в това число влизат: преценките на кредитоспособността на длъжника – физическо лице; оценките на имуществото, служещо за обезпечение по кредитите и цялостната  дейност на банките по ипотечно кредитиране.

Наличието на законова възможност за обявяване в несъстоятелност на физически лица би подействало дисциплиниращо както на банките, така и на ипотекарните длъжници (закупуващи недвижим имот с банков ипотечен кредит). Това би станало, ако процедурата по банкрут се съпътства от мерки, осуетяващи незаконосъобразно поведение на недобросъвестни длъжници.

А ако от кредитиращите банки не са преценили добре риска, ако е завишена оценката на имота, на база на която се отпускат кредити, то логично е при изпадане в неплатежоспособност на длъжника, банката да не може да събере цялото си вземане (главница, лихви, такси, разноски).

В този случай кредитиращата банка ще се удовлетвори частично от цената на продадения имот, за който е отпуснала кредита. От своя страна длъжникът и неговите наследници ще бъдат освободени от задължението да доплащат разликата (над продажната цена, получена от търга), каквато е практиката в момента.

Например: 2010 г. – отпуснат ипотечен кредит от 50 000 евро на физическо лице.  2012 г. – длъжникът изпада в неплатежоспособност (станал е неработоспособен поради болест, установена с решение на ТЕЛК) и не може да плаща кредита. Банката предприема действия по принудително изпълнение. Жилището, закупено с ипотечен кредит, се продава на търг за 35 000 евро. Междувременно дългът с лихвите, таксите по принудително изпълнение и другите разноски е достигнал 55 000 евро. Понастоящем в описаната ситуация длъжникът ще бъде изваден от жилището и ще дължи на банката още 20 000 евро.

Не на последно място, банкрутът на граждани дава равни възможности за кредиторите на търговците и на кредиторите на физическите лица. Последните, по аналогия с кредиторите на търговците, биха имали право на собствено основание да искат обявяване на дадено физически лице в несъстоятелност и осребряване на имуществото на лицето, от което да се удовлетворят.

Законовата регламентация на фалита на физически лица би дала повече възможности и равен шанс на гражданите и на техните кредитори с тези на търговците и кредиторите им. Освен това ще се постигне синхронизация на българското законодателство в тази  му част с европейското и в частност – с Регламент 1346 на Съвета на ЕС.

Очакваните ползи следва да се търсят също така в евентуалното понижаване на лихвените проценти по ипотечните кредити. Това пък би намалило риска от изпадане е неплатежоспособност на гражданите и би гарантирало една по-добра събираемост на задълженията по ипотечните кредити, прогнозира адвокатът.

Въс всяка държава-членка на ЕС европейското законодателство (регламенти, директиви, конвенции) има примат над местното. В това число влиза и гореспоменатият Регламент на Съвета на ЕС. Законовата регламентация на банкрута на граждани е въпрос наполитическа воля, убедена е Ненова. Според нея съществуват достатъчно механизми за осуетяване на умишлените фалити – един от основните аргументи, сочени „против” приемането на такъв закон.

Европейската практика, а и тази на САЩ познават този институт и го прилагат успешно без да се ощетяват интересите на кредиторите и банките, коментира юристът. Наред с това се дава възможност на пострадалите граждани и на техните кредитори да се ползват от възможностите на несъстоятелността.

 

Очакваме Вашите въпроси и запитвания по казуси на pariteni@netinfocompany.bg. Ние ще търсим нужните Ви отговори и ще предлагаме ефективните решения според експертите в съответните области.