Сериозен ръст на дарителите физически лица и спад на общата сума дарени средства през 2016 г. отчита анализът на тази дейност у нас на Българския дарителски форум за миналата година. Запазват се тенденциите индивидуалните малки дарения да са все повече, а най-крупните дарители остават фондациите.

През 2016 г. физическите лица са дарили общо 8.5 млн. лв., което е с 34 на сто повече от 2015 г. 4.8 млн. лв. от парите са дарения, декларирани в НАП, а останалите са от дарителски есемеси и обаждания - за инициативи като "Българската Коледа" (през 2016 г. там са отчетени най-много набрани средства в последните 5 години), кампании на министерствата на отбраната и на вътрешните работи в помощ на деца на пострадали и загинали техни служители, кампании на УНИЦЕФ, SOS Детски селища, БЧК, както и кампании, които се провеждат чрез единния дарителски номер 17777 - DMS.

42% от хората, включени в националното представително проучване на "Алфа Рисърч", поръчано от Български дарителски форум, са отговорили, че са дарявали през 2016 г., докато през предходните три години дарявалите са средно по 31%.

Освен това една трета от запитаните хора са отговорили, че са дарили за повече от една кауза. Също за толкова - 31 на сто, най-големият проблем при дарителството е съмнението, че с парите може да се злоупотреби.

Най-много хората даряват в сферите здраве - 61% (в подкрепа на хора със здравословни проблеми или за скъпо лечение), социална подкрепа - 46% (основно за бедни деца и семейства), при бедствия и аварии (41%).

"Една от причините за повишаването на даренията за лечение са и сътресенията на работата на център "Фонд за лечение на деца", поради които над 20 кампании за лечение на тежко болни деца бяха инициирани от техните семейства и набраха над 5 млн. лв.", отбелязват от дарителския форум.

Основните мотиви за даряване са личното отношение към конкретен проблем (24.4%) и значимостта на каузата за обществото (19.4%). Почти 80 на сто от индивидуалните дарители са избрали да помогнат чрез есемес, но всеки втори е правил и финансово дарение - в кутия за набиране на пари, например. Почти 4 пъти повече спрямо 2015 г. са хората, избрали да купят стоки, приходите от които подкрепят кауза или организация.

Индивидуалните дарители остават на трето място по събрани средства. Първи, с 55% дял от всички дарени средства, са фондациите, следват компаниите. Общо през 2016 г. са дарени 96 млн. лв., което е с 11% или с почти 12 млн. лв. по-малко от 2015 г. Спадът се дължи основно на по-малко помощ от компаниите.

Фондациите у нас са дарили 52 млн. лв., с 2 млн. лв. по-малко от 2015 г. Приоритетните им сфери на дарителство са образование и наука, детско и младежко развитие, социална подкрепа, общностно развитие.

"Характерно за техните програми е, че съответстват на дългосрочни стратегии за постигане на въздействие, откъдето механизмите за подкрепа в т.ч. и финансиращите програми са ясно комуникирани и разпознаваеми. Засилват подкрепата си за проекти в сферите на човешките права и демокрацията. Съществен е приносът им за постигане на устойчивост сред българските неправителствени организации посредством директна подкрепа за развитие на организационен капацитет", отбелязват от дарителския форум.

Най-голям дарител у нас остава фондация "Америка за България" - с близо 30 млн. лв. финансова помощ. От там са одобрили 93 проекта през 2016 г., с 32 повече спрямо 2015 г. 40 на сто, или 12 млн. лв. от парите са отишли за проекти в сферата на образованието и библиотеките, 27%, или 8 млн. лв. - за проекти в област "Гражданско общество и демократични институции", 3 млн. лв. за изкуство и култура и още толкова - за културно наследство.