Въпреки гръмките намерения и планове през последните няколко години за реформа във висшето образование с финансиране според качеството, управляващите отново затънаха в собствените си регулаторни разбирания.
Миналата година правителството прие Списък с приоритетни направления във ВУЗ-овете, който беше толкова дълъг, че на практика обезсмисли упражнението по диференциране според качеството на образованието.
Сега този списък пък ще се разширява с нови четири направления, които ще бъдат финансирани с повече ресурс. Предложението идва от министъра на образованието, който само преди две години като заместник-министър говореше колко е важно финансирането на университетите и професионалните направления да е според обективни критерии, измерващи реализацията на студентите, научната дейност и качеството на учебния процес.
Новите направления, които се планира да се финансират като приоритетни, са „Религия и теология”, „Философия”, „История и археология” и „Филология”. Мотивът е, че тези специалности „са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество”, независимо че нито студентите, нито бизнеса ги търсят, а реализацията на завършилите ги е под средната за останалите направления.
Все пак похвално е, че от министерството са се опитали да направят частична оценка на въздействието от промяната, въпреки че повечето аргументи звучат като постулати, а не като икономически анализ, както и че са я подложили на обществено обсъждане, въпреки че не е спазен 30-дневният срок за обществена консултация.
В крайна сметка приоритетните направления ще станат общо 36 или 70% от всички специалности в българските ВУЗ-ове, а неприоритетните остават само 16. Нещо повече – разривът между приоритетите на държавата и приоритетите на пазара на труда става още по-голям.
Според Рейтинговата система на висшите училища в България за 2016 г. реализацията на студентите от приоритетните специалности е 46%, а реализацията на „неприоритетните” студенти достига 58%.
Конкретно за новите четири предложенията – индикаторът от рейтинговата система за приложението на придобитото висше образование (т.е. реализацията по специалността) средно по тях е 39% при средно за всички направления от 47% през 2016 година.
Поредното отстъпление от тясното свързване на образованието и пазара на труда още повече задълбочава проблемите в системата.
Разширяването на списъка с приоритетни направления подхранва основните недостатъци на висшето образование, а именно:
- и в момента университетите в България са сравнително много;
- приемът в повечето от университетите и направленията е относително лесен;
- придобитото образование в общия случай не отговаря на търсенето на пазара на труда – както като специалност, така и като качество и приложимост;
- почти изцяло субсидираното образование не стимулира тези, които трябва да носят отговорността за получаване на качествено образование (студентите, преподавателите, университетите);
- което пък води до прием „на парче” и не кореспондира с идеята до 2020 г. 60% от субсидията да се определя от качеството на образованието.
Източник: Рейтингова система на висшите училища в България, Постановление № 64 на МС от 25.03.2016 г., Проект на ПМС за изм. и доп. на ПМС № 64 от 27.02.2017 г.
Вижте още:
Разходите за образование се увеличават без особен ефект за качеството му
Коментари
2