Доклад с надслов „Демографски сценарии за Европа: миграция, население и образование“, подготвен от Съвместния изследователски център (JRC) - агенция към Европейската комисия, в партньорство с Международния институт за приложен системен анализ (IIASA) – базирана в Австрия неправителствена организация, показва че в хоризонт до 2060 г. очакванията за ЕС са за намаление съответно от 16% на населението и 13% на работната сила в активна възраст от 15 до 64 години.

Данните са в сравнение с 2015г., когато работоспособното население в ЕС е било 245 млн. души, а през 2060г. докладът очаква намаление до 215 млн. души. Те са публикувани в информационния бюлетин на НОИ за третото тримесечие.

Трима работещи в България подкрепят един пенсионер

Прогнозите са и за увеличение на населението над 64-годишна възраст към общото население с 13 процентни пункта спрямо 2015г.

Всички сценарии предполагат, че работната сила в Европа ще бъде все по-образована, което означава с потенциал за по-висока производителност и адаптивност към променящите се икономически условия.

iStock
iStock

Същевременно, числеността на работната сила ще намалява, но намалението е преди всичко за сметка на хората с ниско и средно образование.

От друга страна, поради факта, че във всички държави все по-голям дял от младите генерации имат завършено висше образование, делът на висшистите в работната сила почти ще се удвои в следващите 40 години.

Докладът посочва, че най-ефективното средство за смекчаване на демографския натиск върху публичните финанси е увеличаването на икономическата активност на населението. В следващите десетилетия това би имало по-силен ефект дори от по-високата раждаемост.


От такава гледна точка, докладът акцентира върху нуждата да се осигури по-добро съответствие между образователните системи и търсенето на пазара на труда, за да могат европейските икономики в максимална степен да оползотворят потенциала на по-високо образованата работна сила.

Повече се търси „прост“ труд пред висококвалифицирания

Макар и имиграцията от трети държави да има потенциала да забави намалението в общата численост на населението и да увеличи работната сила, не се очаква този процес да подобри съществено съотношението „работещи към неработещи“, т.е. ефектът върху възрастовата структура на населението няма да е толкова силен.

iStock
iStock

В дългосрочен план обаче климатичните промени, политическите и военните конфликти, лошите икономически условия и (разбира се) демографският бум в Африка и Азия ще увеличат миграционния натиск върху ЕС.

Това поставя въпроси за сигурността, битово-комуналната инфраструктура и потенциала на европейските пазари на труда и социални системи да абсорбират миграционните потоци.

Кои държави предлагат най-добри условия на работното място


Миграционните рискове за ЕС се усилват, като се отчетат възможните сценарии в половата (съотношение „мъже – жени“), възрастовата (дял на лицата под, в и над трудоспособна възраст) и образователната структура на мигрантите (дял на ниско-, средно- и високообразованите лица).

Извън имиграционните вълни от трети държави, върху възрастовата структура на държавите от ЕС силно влияние ще окаже миграцията към Запада.

Очакванията са, че централно- и източноевропейските държави ще загубят голяма част от населението си, в т.ч. от най-високо образованите и квалифицирани сегменти на работната сила, именно поради свободното движение на хора, в съчетание с ниската раждаемост, високата смъртност и застаряването на населението.

iStock
iStock

Това на свой ред ще забави процесите на икономическа конвергенция, защото ще отслаби икономическия потенциал на държавите от Централна и Източна Европа, и ще увеличи неравенствата в условията на живот в рамките на ЕС.

В доклада не са представени подходящи статистически таблици, които да позволяват да се представят изчерпателни данни за България.

Страната е цитирана преди всичко по отношение на проблема с миграцията към Запада.

Недостигът на работна ръка - най-сериозна пречка пред бизнеса


Направено е уточнение, че тя попада в групата на държавите, за които този процес е допринесъл за загубата на между 16 и 26% от населението в последните 25 години.

iStock
iStock

Само за периода между 2007 и 2009 г. около 4,1% от населението на страната е мигрирало към държавите от ЕС-15.

Очаква се този процес да продължи – при сценарий с отсъствието на вътрешна за ЕС мобилност населението на България би намаляло с около 17% за периода 2015- 2060 г.

Включването на сценария с мобилност води до спад на населението с близо 25%.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg