Какви обществени поръчки печелят консорциумите

В редица случаи участниците и изпълнителите по обществените поръчки са обединения от търговски дружества.

Това свое обединяване те най-често извършват под формата на консорциуми, а по своята правна природа консорциумите се регистрират като граждански дружества по Закона за задълженията и договорите.

Изпълнението на обществени поръчки от група от фирми е застъпено силно през годините. За периода 2007-2015 г. отворените данни за обществените поръчки показват, че над 4 хиляди от изпълнителите или 19% от всички изпълнители са консорциуми (в които се включват записаните в базата данни като обединения, консорциуми, ДЗЗД - дружества по Закона за задълженията и договорите).

Обикновено обединенията на фирми се правят с цел да се посрещнат изискванията за по-големи, по-трудоемки, по-обхватни поръчки, например при инфраструктурните проекти за строителство и ремонтни дейности.

Това се потвърждава и от данните – от парите, които консорциумите печелят, около 80% са в строителството. За сравнение, от общите средства за всички обществени поръчки 43% са за строителство.

Именно поради тази причина данните показват голяма разлика между дела на консорциумите в броя на спечелените поръчки и съответно дела им при сумата в общите поръчки за периода.

Така, докато 5% (под 10 хиляди от общо близо 200 хиляди поръчки за периода) от броя на поръчките се изпълняват от консорциуми, сумите по договорите по тях представляват 23% от общо похарчените над 60 млрд. лв. за обществени поръчки или 14,5 млрд. лева.

Трябва да се отбележи фактът, че и при консорциумите сумите по договорите очевидно не са представени коректно. На много места в базата данни липсва сумата по договорите, а за 240 консорциума няма каквато и да било информация за изплатените средства (включително и за един консорциум с над 50 спечелени договора – случаят е описан по-долу).  

Средната сума на една поръчка, изпълнявана от консорциуми, пък е десет пъти по-голяма от средната сума на всички поръчки с договори за периода.

В допълнение, консорциумите изпълняват много повече и по-скъпи поръчки с европейско съфинансиране (обикновено инфраструктурни).

Докато в общата база данни делът на поръчките с европейско съфинансиране е 10% от броя и 27% от средствата, похарчени за обществени поръчки в периода 2007-2015 г., само при консорциумите изпълнените поръчки с европейски средства представляват около половината от общия им брой и 2/3 от средствата по тях.

Тези факти отново могат да бъдат обяснени с целите на създаването на консорциуми като участници по обществените поръчки. Докато консорциумите печелят 23% от средствата по всички обществени поръчки, конкретно за строителството, където поръчките са най-скъпи, консорциумите печелят близо половината (45%) от предвидените средства. За сравнение, консорциумите печелят под 3% от средствата при доставките.

Нарочното създаване на консорциуми за конкретни поръчки (обикновено заради по-високите изисквания) води и до по-малък брой на поръчките, изпълнявани от даден консорциум. Средно една фирма изпълнява по осем поръчки, докато средно консорциумите изпълняват по две поръчки. Над 70% от консорциумите са изпълнили само по една поръчка.

Все пак има и обединения със значителен брой изпълнени поръчки.

За периода 2007-2015 г. консорциумите с по над 50 договора за обществени поръчки са общо три, а изследването на информацията за тях показва някои любопитни наблюдения:

- ГД Стройинвест – Сливен работи по 81 поръчки, основно за община Сливен, на обща стойност минимум (тъй като невинаги сумата на договора е вписана в регистъра) 86 млн. лева. Всички поръчки на консорциума в рамките на периода 2007-2015 г. са между 2007 и 2011 година. Основната част от договорите включва изпълняването на дейности по строителство на сгради, съоръжения и пътища, поддържане на осветлението в община Сливен, поддържане и изграждане на ВиК мрежи. През 2011 г. консорциумът изчезва от изпълнителите и в последващите години в община Сливен няма друга фирма или консорциум, който толкова често да печели и изпълнява обществени поръчки. По-нататъшното изследване на консорциума става трудно, тъй като до 01.05.2016 г. Регистър БУЛСТАТ (където подлежат на регистрация гражданските дружества по ЗЗД) не работеше като електронна информационна система. Така, макар и публичен по своя характер, той не беше лесно достъпен - за да се провери от трето за процедурата лице кой реално стои зад едно обединение, беше необходимо изрично посещения да Агенцията по вписванията.

- През 2013 г. консорциумът Обединение Логистика и събития – ЛС – Пловдив, с БУЛСТАТ №176492181, състоящо се от търговските дружества „МАРБРО ТУРС” ООД и "Квалификация консулт" ЕООД придобива качеството на изпълнител на обществени поръчки с възложител Министерство на труда и социалната политика (МТСП) и с предмет "Осигуряване на логистика за провеждане на събития по изпълнение на дейности по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". В  рамките на изследвания период (2007-2015 г.), в подпериода 2013-2015 г. консорциумът печели всички поръчки на МТСП с конкретния предмет на дейност – общо 51 броя - като за всяка една от тях възложителят, в лицето на МТСП, е пропуснал да впише реалната стойност на договорите, а е отбелязал 0 лева. При изследване правния статус на консорциума се оказва, че той е учреден между гореспоменатите съдружници, като от индивидуалните партиди на „Квалификация консулт” ЕООД и „МАРБРО ТУРС” ООД става ясно, че техният собственик е едно и също юридическо лице - ПЛУТОН-1 (ЕИК/ПИК 115038506). Двете фирми от консорциума имат и абсолютно съвпадащи седалище и адрес на управление. Още една любопитна подробност е, че в графата за участниците в процедурите за всичките 51 договора възложителят (МТСП) вписва едни и същи осем кандидати, юридически лица. Остава въпросът, ако данните са попълнени коректно, защо тези седем други кандидати продължават да се борят за конкретните обществени поръчки, при положение, че винаги победителят е консорциумът Обединение Логистика и събития – ЛС – Пловдив и защо нито една фирма не отпада от съревнованието или пък някой нов участник не се включва в него.

- ДЗЗД Консорциум за инженеринг, проектиране и изграждане (БУЛСТАТ №175648695) печели общо 50 поръчки в периода 2009-2015 г. на обща стойност 47 млн. лева. Консорциумът се състои от три фирми с различна основна дейност в сферата на строителството, но и трите фирми са собственост на едни и същи двама съдружници. Така, компаниите „Вайс-профил” ООД, „Олдекс” ООД и „Техно енерджи” ООД изпълняват обществени поръчки за строителство и цялостни ремонти из цялата страна (срещат се поръчки в София, Варна, Панагюрище, Созопол, Перник, Благоевград, Свищов и др.). Някои от най-големите поръчки включват доставка и монтаж на алуминиева и PVC дограма за различни университети, строителство и ремонтни дейности в редица училища и детски градини, изграждане на инфраструктура в бюрата по труда, изграждане на пречиствателна станция за отпадни води.

Някои от консорциумите пък са изпълнявали договори за обществени поръчки за значителни суми, в повечето случаи – за една единствена поръчка.

Най-големи са сумите в сферата на строителството и поддържането на инфраструктура, насочени към четири консорциума със спечелени обществени поръчки всяка за над 200 млн. лева, като само при първия поръчките са четири, докато при останалите – по една:

- ДЗЗД Джисиеф-СК-13-Трейтс Рейлинфра Консорциум  - София (БУЛСТАТ №15015) печели общо четири поръчки, три през 2011 г. и една през 2015 г., всичките за “Рехабилитация на железопътната инфраструктура в участъци от железопътната линия Пловдив – Бургас” по поръчка на ДП Национална компания "Железопътна инфраструктура" /НКЖИ/ - София. Четирите поръчки са на обща стойности 328 млн. лева. Консорциумът е съставен от италианската фирма GSF spa, Viale Oceano Atlantico и българските „СК-13 Трансстрой” АД и „Трейс-Груп-Холд” АД, гр. София.

- Консорциум СТРУМА-ЛОТ 2 (БУЛСТАТ №176441201) печели поръчката за проектиране и строителството на обект Автомагистрала “Струма” лот 2, Участък Дупница – Благоевград” от км 322+000 до км 359+000 в началото на 2013 година на стойност близо 300 млн. лева. В крайна сметка строителният договор е на стойност 359 млн. лева. Водещата фирма е италианската Импреза“ АД – Италия, гр. Рим (вписана в Търговско-промишлената палата, селскостопанска и занаятчийска палата на Рим под № 02353280585). Българските партньори са „ГБС Инфраструктурно строителство” АД – гр. София (ЕИК 130131711) и „Пътстрой-92“ АД – гр. София (ЕИК 121015330). Проектът се финансира по ОП "Транспорт" 2007-2013 с бенефициент Агенция "Пътна инфраструктура". През октомври 2015 г. 37-те нови километра от магистралата официално са открити.

- ДЗЗД Консорциум Струма - ЛОТ 3.3 (БУЛСТАТ №176867941) печели поръчката за проектиране и строителство на автомагистрала "Струма" Лот 3.3 в края на 2015 година. Консорциумът се състои от "ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" АД (ЕИК 130131711), "ПЪТСТРОЙ-92" АД (ЕИК 121015330), "ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ" АД (ЕИК 831652485) и "ГЕОСТРОЙ" АД (175102326). В четирите фирми като директори и представители участват и едни и същи или свързани лица (Камен Симеонов Пешов и Симеон Стоилков Пешов са в "ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" АД, а Калин Симеонов Пешов – в "ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ" АД; Иван Цолов Вутов е в "ПЪТСТРОЙ-92" АД, а Владимир Цолов Вутов – в "ГЕОСТРОЙ" АД, Светослав Иванов Любомиров е едновременно и в  "ГБС ИНФРАСТРУКТУРНО СТРОИТЕЛСТВО" АД, и в "ГЛАВБОЛГАРСТРОЙ" АД) 

- ДЗЗД Обединение - Актор  АД - Хелектор АД – Пловдив (БУЛСТАТ №176614863) печели обществена поръчка за 213 млн. лв. в края на 2013 г. за „Проектиране и строителство на завод за Механично-биологично третиране (МБТ) на отпадъци с производство на RDF – гориво”. Проектът е съфинансиран от оперативна програма „Околна среда 2007-2013”. След няколкото старта на проекта, започващи още през 2007 г., с последната обществена поръчка заводът е построен и приключен в края на 2015 година.

Описаните случаи показват практики, чиито корени могат да се дължат както на злоупотреби в обществените поръчки, така и на липса на прозрачност и коректност при попълването на информацията от държавните служители (по същия начин в 98% от попълнените редове липсва информация за другите участници в търговете).

По този начин се спъват обобщенията и анализът, а проследяването на стотици хиляди обществени поръчки една по една е на практика невъзможно. Това изисква коректното попълване на информацията в базите данни и въвеждането на ясни отговорности при отчитането на държавата пред обществото.