Анализът, който е публикуван на сайта на организацията тук, съдържа и линкове към първоизточниците на информацията. Предлагаме Ви точен превод на български с някои незначителни редакционни съкращения. Заглавието е на ДВ.

В началото „Репортери без граници” представят накратко акценти на публикацията си: „Преди изборите в България „Репортери без граници” критикуват сериозното ограничаване на свободата на печата в страната. Повечето български медии се намират в ръцете на малцина предприемачи, които в тясна координация с политиците им предписват редакционната линия. Правителството си купува лоялни медийни публикации чрез субсидиране на медиите, главно с европейски пари. Тъкмо поради това през последните години България се свлече от 35 до 113 място в ранглистата за свободата на печата и независимо, че е член на ЕС, остава след страни като Украйна, Косово и Уганда.”

В публикацията се цитира мнението на един известен германски експерт: „Тревожен сигнал е фактът, че днес едва всеки осми българин вярва в независимостта на медиите,” казва изпълнителният директор на „Репортери без граници” Кристиан Мир.

„ЕС трябва много по-ясно, отколкото досега да настоява българското правителство да разпределя финансовите помощи от ЕС по един наистина прозрачен начин. То трябва да зачита такива основни ценности на Общността като медийния плурализъм и професионалната свобода на независимите журналисти.

Оцеляването зависи от финансовите помощи

Журналистите в България често пъти са подложени на ограничения в своята работа в резултат от силния политически или икономически натиск. Оцеляването на много медии зависи от финансовите помощи, чрез които правителството директно въздейства върху публикациите, като ги раздава само на добронамерени медии.

Голяма част от тези пари идват от фондовете на ЕС, както наскоро по убедителен начин доказа в свой доклад Югоизточноевропейската медийна организация SEEMO. Организацията твърди, че между 2007 и 2012 година по непрозрачен начин са били раздадени 3,6 милиона евро само на печатни издания, като медиите са се отплащали с проправителствени публикации.”

„Репортери без граници” цитират  журналистическото разследване на Спас Спасов, който работи за „Капитал” и „Дневник”. Спасов доказва с примери, че само за две години в десет общини са били раздадени допълнително 1,4 милиона евро – пари от ЕС – за да се осигурят благоприятни публикации.

По-нататък в обширния анализ на организацията четем: „Малцина на брой предприемачи владеят повечето медии в България и ги използват, за да постигнат своите – обикновено икономически – цели. Ето защо рядко излизат независими разследвания за корупцията и за преплитанията между икономическите и политически елити. И обратно – все по-често излизат платени публикации без обозначение, а журналистите си налагат автоцензура, за да не изгубят работата си. Поради всичко това доверието на хората в независимостта на медиите от години продължава да спада. (…)

Проблемът с преплитанията, зависимостите и непрозрачността ясно се онагледява от случая с Делян Пеевски, най-влиятелния медиен предприемач в България. Неговият холдинг „Нова българска медийна група” (НБМГ) поддържа тесни връзки с всяко от управляващите правителства.

На 21-годишна възраст, благодарение на семейните си връзки, Пеевски започва стремителна кариера в правителствения апарат, като успоредно с това името му е забъркано в редица скандали за лично обогатяване и злоупотреба с власт. Номинацията му за шеф на тайните служби през юни 2013 година предизвика многомесечни масови протести срещу правителството.

Днес предприемачът и депутат притежава повечето централни и регионални вестници (вкл. „Телеграф”, „Монитор”, „Политика”), няколко от най-четените информационни портали (например „Блиц” и „Пик”), както и телевизията с национален обхват ТВ 3. Освен това той контролира голяма част от разпространението на вестници и като предприемач е сред най-платежоспособните рекламодатели в страната.

Една медийна империя

Същинската структура на медийната империя, която Пеевски изгради заедно с майка си Ирена Кръстева, продължава да е неясна – включително и след решението им през август 2015 г. публично да оповестят съпритежаването на многобройни медии. В много случаи сложните бизнес-модели и различните посреднически фирми пречат да се видят ясно структурите на собствеността.

В депутатската декларация на Пеевски пред парламента са вписани единствено едно жилище и един стар автомобил. Изискванията за прозрачност в България са слаби и почти не се прилагат.

Положението не се промени и с влизането в сила през 2014 година на закон, според който фирмите, регистрирани в чуждестранни данъчни оазиси, нямат право да притежават медии. Според наблюдатели, този закон се е прицелвал най-вече в конкурентите на Пеевски на медийния пазар.

Толкова по-очевидни обаче са връзките на Пеевски с политическите елити. Кредитът за изграждането на неговия медиен холдинг навремето дойде най-вече от КТБ, където по онова време държавата държеше голяма част от активите си.

По онова време медиите от НБМГ пишеха много лоялно за българското правителство и остро нападаха лидера на опозицията и тогавашен кмет на София Бойко Борисов. Когато Борисов беше избран за премиер, те незабавно преминаха на негова страна и оттам насетне започнаха с ентусиазъм да пишат вече за делата на правителството, да оклеветяват политическите му опоненти и да сплашват онези журналисти, които пишеха критично за връзките на Пеевски с властващите.

С такива нападки отново и отново се атакува реномираният информационен портал „Биволъ”, известен с журналистическите си разследвания. През декември 2016 г. „Репортери без граници” призоваха българските власти да вземат по-сериозни мерки за охраната на репортера от „Биволъ” Димитър Стоянов, който стана обект на масивни заплахи след публикациите си за злоупотреба с европейски пари. (…)

След разследването на „Биволъ” за „Булгартабак”, медиите, които тогава притежаваше Делян Пеевски и които принадлежаха към неговата НБМГ, нападнаха редакционния екип с една безпримерна клеветническа кампания. На мушка бяха най-вече основателите на сайта Асен Йорданов и Атанас Чобанов, които през 2014 г. „Репортери без граници” включиха сред най-големите „Герои на свободата на печата”. (…)

Натиск срещу журналисти

През юни 2016 година една от най-смелите журналистки в България, Лили Маринкова, неочаквано изгуби работата си в държавното Българско национално радио. Това уволнение беше едно от първите решения на новия генерален директор Александър Велев. Радиото обясни, че Маринкова излиза в пенсия.

„Репортери без граници” смятат, че това е само претекст, и предполагат, че преди президентските избори през ноември е трябвало да бъде заглушен един независим глас. Маринкова често критикуваше правителството, а в едно от последните ѝ предавания стана дума и за предприемача Делян Пеевски и неговите имущества.

Открит натиск върху критичните журналисти в България упражняват също така различни власти и министри. През юли 2016 г. министър на културата Вежди Рашидов се оплака от твърде критични събеседници в студиото на държавната телевизия. Той препоръча на водещия Георги Ангелов да си припомни кой му плаща заплатата и да не се шегува с правителството.

След обществените протести и писмото от Асоциацията на европейските журналисти, в които се настояваше за неговата оставка, министърът се извини.

За сплашване на неудобни редакции властите използват още данъчни процедури (например – срещу вестник „Сега”, който критикува правителството) или пък клеветнически кампании (такава проведе бившият министър на инвестициите Иван Данов срещу шефа на „Биволъ” Атанас Чобанов), та чак до ужасяващи глоби.

През януари 2015 г. Финансовият надзор наложи глоби в размер на 85 000 евро на икономическия седмичник „Капитал” и на всекидневника „Дневник”. Ставаше дума за техните публикации около банковата криза през 2014 г. и отказа на редакциите да огласят източниците си.

Двете издания са част от „Икономедия”, която принадлежи на бизнесмена Иво Прокопиев.