Гръцки дини по 10 стотинки килото заливат борсите в Южна България, цената пада още повече, ако се вземат големи количества, алармираха родни производители от района на Любимец. В българската столица на дините хората се отказват да гледат сладките плодове, които им донесоха преди години голяма слава и добри доходи. 

В последните три лета площите, засети с бостани, са се свили близо 4 пъти, а много хора въобще са се отказали да отглеждат дини и пъпеши. Вместо това нивите са пълни с картофи, чушки или кромид лук. За сравнение лукът върви на 50 - 60 стотинки за килограм. Цената на родната диня пък се срина до 15 ст. с тенденция да слезе и под 10 ст. Причината е в

задушаващия гръцки внос и дъмпинговите цени

на които идват комшийските дини. За тях тамошните стопани получават евросубсидии и не им пука дали ще ги пуснат на пазара за дребни евроцентове. Никой търговец при това положение не е склонен да дава исканите 20 - 22 ст., колкото според любимешките бостанджии струва килото. 

В момента българската диня на едро върви по 16 - 17 ст., с цели 5 стотинки по-евтино в сравнение с миналата година по същото време, оплакват се производителите. Дори и така обаче не се купува много. 

Най-често се пазарят около 3 - 4 т, колкото хваща един бус. Прекупвач от Словакия, който бил редовен износител на любимешки дини, пък предложил да вземе няколко тира, но ако му ги „подарят” за смешната цена от 7 евроцента.

Като няма пазар или е за жълти стотинки, любимчани масово се отказват от отглеждането на бостан. Семейството на Таня Николова например е свило производството от 80 декара на само 11 през тази година. 

Печалбата не си заслужавала хамалогията, твърди 19-годишната студентка по психология, която се явява нещо като мениджър на семейния бизнес. Фамилията на Генчо и Надя Добреви пък почти се е отказало от бостана - от 25 декара в момента гледат едва 5, по-скоро от носталгия към поминъка си за последните 10 години.

Сериозно обмислят да се откажат изцяло

Като Атанас Кирилов, който без особени сантименти е сменил 10-те декара дини и пъпеши с кромид лук. Продава го светкавично за 4 пъти по-голяма печалба. А дините на съседите му в любимешкото тържище застояват с дни. В същото време заради добрата година бостаните бълват по 4 - 5 тона от декар.

Най-крупните купувачи на това свръхпроизводство тази година са джамбазите. Товарят на евтинийка дините на стари лади и москвичи буквално до тавана и после ги продават на дребно по селата. Дори не си играели да дават цена на килограм, а направо ги 

пласират на бройка за по 2 лева на бабите

обяснява Таня. Всички на тържището в Любимец са единодушни, че за да има родно производство, трябва да имат и по-добри условия за търговията и най-вече да се защитят българските зеленчукопроизводители от нелоялния внос. Разказват, че след протестите миналото лято и последвалото затягане на мерките по граничните пунктове ефектът веднага се усетил.

Веднага след спирането на нелегално преминаващите тирове с гръцки дини пазарът се стабилизирал и хората получили адекватно възнаграждение за труда.