Въпреки опасенията на по-голямата част от членовете на Надзорния съвет на здравната каса те все пак подписаха националния рамков договор с Българския лекарски съюз вчера в последния възможен момент по закон.

До вчера по обед не беше сигурно, че договор ще има, а решението той все пак да бъде подписан беше обявено след специално свикана от премиера Бойко Борисов среща между него, съсловните организации на лекари и зъболекари и здравния министър Кирил Ананиев. 

До намесата на Борисов се стигна, тъй като заради скандала с общо 271 млн. лв. дългове към чужди клиники, 133 млн. лв. от които просрочени, повечето членове на надзора на касата, включително и от квотата на държавата, не бяха решили дали да подпишат НРД.

Основната причина е, че рамковият договор предвижда увеличение на цените на 136 клинични пътеки за болниците, за което касата ще плати 148 млн. лв. повече спрямо миналата година. Опасенията бяха, че така няма да останат средства за разплащане с болниците от ЕС.

Да не се подписва НРД, призова финансовият министър Владислав Горанов, след като управителят на НЗОК Камен Плочев поиска от парламента да актуализира бюджета на касата със 140 млн. лв., за да се изплатят просрочените дългове към чуждите клиники. Заради желанието на министерството на финансите да подсигури буфер в бюджета на НЗОК надзорът до последно по-скоро отказваше да подпише договора.

"Причината за това всъщност са заявените резерви от страна на представителите на държавата в Надзорния съвет на касата по отношение на това дали ще могат да бъдат подписани споразуменията за разсрочване на дълговете на нашата каса към чуждестранните каси", заяви представителят на пациентите в НС Андрей Дамянов пред БНР вчера.

Все пак обаче имало уверение от страна на дирекцията на касата, която отговаря за дълговете към чуждите фондове, че има добра основа за споразумение, което е и причина да се подпише НРД. Отделно течаха и преговори с производителите на лекарства, основно в онкологията, за евентуални допълнителни отстъпки, което също да не позволи прекален ръст на разходите на касата в другото проблемно перо - медикаментите.

Ръстът на цените на 136 клинични пътеки - нещо, което се случва за пръв път от над 10 години, е важно за общинските болници, детското и майчиното здравеопазване, тъй като по-високите цени са за пътеки, които се изпълняват именно там. От общинските и дори областните болници твърдят, че отдавна са на ръба на фалита и повечето пари биха им осигурили глътка въздух.

Подписаният рамков договор предвижда и повече пари за личните лекари - ръст на средствата, които се плащат за записан пациент и за някои дейности, като изчислението на лекарския съюз е, че така ще се гарантира увеличение на прихода на лекарските практики средно с 350 лв. на месец.

В специализираната помощ е увеличена цената, която касата плаща за първичен преглед с 1 лв. - на 21 лв. За лабораториите също са предвидени по-големи обеми, което значи, че ще има повече направления за първичната профилактична и диспансерна дейност на общопрактикуващите лекари.