До 28,12% е паднал делът на сивата икономика през миналата година, сочат данните на композитния индекс "Икономика на светло", разработен от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).

За 2016 г. легалният бизнес е имал дял от почти 72 на сто, което вече ни нарежда извън страните с голям дял на сивата икономика.

„За такива се смятат имащите над 30%”, уточни председателят на АИКБ Васил Велев.

По думите на проф. д-р Стефан Петранов, създател на композитния индекс, оценките в ЕС за дела на сивата икономика средно са от 12 до 15 на сто. „В Германия, Австрия и Дания делът й е едва 5-6 процента”, допълни Петранов.

Според него нарастване на легалния бизнес би имало единствено при съществени реформи в правосъдието, сигурността, обществените поръчки, здравеопазването, образованието и енергетиката. Експертът уточни, че по дял на сивата икономика в общността България е съпоставима с Гърция, Румъния и Хърватия и Южна Италия.

На въпрос кой сектор най-много допринася за сивата икономика у нас проф. Петранов посочи строителството, където делът й достига 40-45 на сто, и добави, че много по-малко работят „на светло” и в туризма и търговията на дребно.

Проучването, представено в понеделник, сочи още, че за последната година има лек ръст на плащанията по банков път.

Според автора му обаче не можем да очакваме делът им да нарасне до 100%, защото в по-малките населени места хората предпочитат да получават възнагражденията си на ръка.

„Така не им се налага да губят време и средства да пътуват, за да си изтеглят парите”, обясни професорът.

От АИКБ констатираха, че немалко външни фактори също оказват негативно влияние за увеличаване на светлата икономика у нас. Основните са излизането на Великобритания от Общността, оставащите санкции и контрасанкции между ЕС и Русия, напрежението в Украйна и Близкия изток.

Брекзитът ще доведе до намаляване на евросубсидиите за България и това може да накара повече фирми да се върнат в сивия сектор, конфликтите в близки до нас райони карат инвеститорите да бъдат по предпазливи.

Сред основните вътрешни фактори, намаляващи шансовете за по-бързо увеличаване на дела на легалния бизнес, председателят на АИКБ Васил Велев посочи стремежа на държавата по административен път да определя минималната работна заплата и осигурителните прагове. Според него това става не на базата на обективни, фундаментални икономически показатели и води до "притискане" на фирмите и особено на малките.