Пчелният мед поскъпва около 2 пъти, докато стигне от кошерите до щандовете в магазините, и то без да минава през посредници, научи „Монитор“.

Много от производителите на мед работят директно с търговските вериги и въпреки това цената също скача много. Пчеларят Димитър Костадинов от с. Орлене, Ловешка област, каза за „Монитор“, че не продава на изкупвачи, а директно в София на 2 вериги.

„Във веригата разликата е почти 100%“, обясни той.

На щанда си на земеделския панаир „Зелена седмица“ в Берлин стопанинът показа биомед, който им го доставя на 8 лв., а на щандовете се продава на минимум за 14 лв.

Представителят на германската фирма Hompas Мартин Димитров също смята, че цените на пчелния мед са изключително завишени в търговските веригите, а в същото време изкупната цена е ниска. „Разликата е най-малко 100 на сто“, потвърди той.

Друг проблем на българските пчелари е износът на нашия пчелен мед основно като суровина. По думите на Димитров почти всички германски фирми купуват меда от нашата страна като суровина. „Вземат го в големи контейнери от по 300 кг и след това го объркват с техни сортове. Накрая във веригата се продава някаква смесица между български и немски мед. Те вземат нашата продукция, за да могат да си качват качеството на своята. За съжаление така

нашият мед не пробива в Германия като български

и остава непознат. Опитваме се да можем да стигнем до крайния потребител във ФРГ. За това обаче трябва да се преборим с доста големи играчи на пазара и имаме имаме планове да отворим наш малък магазин първо във Франкфурт“, добави той.

Подобни големи разлики в изкупните и крайните цени има при други хранителни продукти. Венцислав Петков председател на Обединението на младите фермери в България, обяснява, че произвежданите от него розови домати, обикновено минават през най-малко три ръце, докато стигнат в магазина и така цената им доста се надува.

„В месеците, когато има изобилие доматите излизат от Мало Конаре на 2 лв., а в София се продават за най-малко 5 лв. Има случаи цената да се вдига и над 2,5 пъти. В края на сезона приключваме с цена на производител над 3 лв., а на пазара в столицата се продават за поне 7 лв. или дори и 8 и 10 лв. за кило“, обяснява фермерът.

За да може по-голяма част от печалбата да остава у производителите Петков смята обединението, което той ръководи, да отвори малки магазини на първо време в София и Варна. „Там ще могат

да продават малките производители,

които не могат да отговорят на стандартите за износ за количество“, обясни градинарят.

Сравнително по-малка е разликата при млечните продукти. Според Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите от мандрата до щанда в магазина цените им скачат от 35 до 45%, като най-голяма е разликата при кашкавала.

„Заради голямата конкуренция на пазара на млечните продукти, надценката е в тези граници“, обясни браншовикът и поясни, че проблемът с по-големите печалби на търговците е в цяла Европа, като началото на тази практика е поставено в Германия.

„И нашите търговци, за да не изостанат, я прихванаха“, добави Зоров.

Николета Лингорова от „Инекс агро”, занимаваща се с производство на сушени и замразени плодове обясни, че високите отстъпки, искани от големите вериги докарват цената на едро под себестойността на производство. „За това работим с малки магазини, където оскъпяването е 25-30%.