Със състояние от 43,7 млрд. долара Алис Уолтън е не само най-богатата американка, но и най-богатата дама в света. Тя е наследничка на богатството на семейство Уолтън, създало веригата магазини Walmart.

До септември 2017 г. най-заможната жена в света бе Лилиан Бетанкур – собственик на 33% от най-големия козметичен концерн на планетата L`Oreal – също наследничка на авоарите на своя баща.

Двете са поредните богати дами, които не са самоизградили се предприемачи, а са получили милиардите си благодарение на щастлив брак или на заможен роднинa от мъжки пол.

Светът е свикнал успешните бизнес примери да бъдат мъже. Кой е женският вариант на Бил Гейтс или на Стив Джобс? Не е нито Мелинда Гейтс – съпругата на основателя на Microsoft, нито Лорийн Джобс – вдовицата на гения от Apple. И двете разполагат с милиарди долари, но им липсва ореолът на визионер, с който са обкичени техните известни половинки.

Поглед по рафтовете на книжарниците показва, че независимо от съществуването на богати бизнесдами, мотивационната литература за преуспяване в предприемачеството се пише до голяма степен от мъже. На глобално ниво мъже са наложили имената си като брандове, символизиращи печалба, развитие, иновативност – Илон Мъск, Ричард Брансън и т.н.

Никой мъж и никоя жена не успяват единствено благодарение на своя собствен гений или дори само на своя пол. Зад успеха на всички мъже стои подкрепата на много техни служителки, майки, партньорки и на други близки хора. Но въпреки това по някаква причина бизнес постиженията по принцип имат мъжки носител.

Жените, превърнали се в успешни брандове на глобално ниво, са по-малко на брой и се усеща дефицитът им. Въпреки всички усилия за равенство на половете, светът на бизнеса продължава да е „мъжки“.

Причините за този дисбаланс са много – социални, културни и т.н. Изследване на Grant Thornton International Business Report от 2012 г. показва, че Русия е страната с най-висок процент на жени на висша мениджърска позиция – 46%.

В САЩ и Канада са били едва 18%, а на глобално ниво са 21%. Очевидно в някои култури и общества жените по принцип са по-овластени, очаква се в по-голяма степен от тях да носят висока отговорност във фирмите, да управляват хора и пари.

При проучване на 132 компании и повече от 4,6 млн. анкетирани през 2015 г., McKinsey & Co. и Lean In установяват, че почти всеки новоназначен главен мениджър на компания е бил мъж. Само 19% от президентите и изпълнителните директори са били жени.

На всеки 100 дами, които са били повишени в мениджъри, съответствали 130 издигнати в ръководна позиция мъже. Обяснението не е в по-малката амбициозност на жените. Всъщност е 30% по-вероятно жените да бъдат определени като “твърде агресивни“ или „заплашителни“, отколкото мъжете, когато искат повишение.

„Обяснението за съпротивата срещу нашето утвърждаване лежи в много от несъзнателните стереотипи за мъжете и жените у нас“, казва в статия за The Wall Street Journal Шерил Сандбърг – главен оперативен мениджър на Facebook и основател на Lean In.

Според нея: „Очакваме мъжете да бъдат уверени, да се грижат сами за себе си и да искат повече, така че има малко негативни реакции, когато те го правят. Но от жените се очаква да мислят за общото, да сътрудничат, да се раздават, да са фокусирани върху интересите на екипа, а не на своите лични, за да не бъдат виждани като обсебени от себе си. Така че когато една жена си защитава интересите, хората често гледат неблагосклонно на нея“.

Споменатото проучване установява, че жените по-рядко чувстват своя принос признат от колегите и ръководството и три пъти по-често от мъжете смятат, че принадлежността към женския пол им пречи да получат повишение.

Едно обяснение на мениджърите за тези нагласи и реалности е, че те по-рядко дават оценки и мнение на своите служители жени, защото са убедени, че дамите са по-склонни да реагират емоционално от мъжете. А това не е желано от ръководителите от мъжки пол.

„В корена на всичко са несъзнателни предразсъдъци. Жените и мъжете надценяват мъжете и подценяват жените. Историята ни учи, че мъжете са лидери, и хората имат подобно очакване“, казва президентът на Lean In Ракел Томас.

За стереотипите пише и Сюзън Чира – редактор на в. New York Times по въпросите на пола и неговите социални измерения. Тя припомня, че според мнението на мениджърите, ръководителите на отделите за подбор на кадри или на фирми, които са трудови посредници, жените често изглеждат „зависими“.

По-вероятно е жена да бъде критикувана, когато попадне в светлината на прожекторите, след като се е издигнала до ръководна позиция. Освен това мъжете се страхуват от уверени жени. Докато при мъжете в по-голяма степен социално е заложена конкуренцията, повечето жени не са усвоили подобно мислене.

Индра Нуи – главен изпълнителен мениджър на Pepsi, посочва някои от оплакванията на жените, които са се издигнали до ръководна позиция в доминирана от мъже фирма. Например, чe жените са критикувани за идеи, които са обявявани за „прекрасни“, когато са изричани от мъже.

Дамите все повече настъпват в мениджмънта на технологичните компании. Те са начело или са вицепрезиденти в компании като IBM, Facebook, Google, Twitter и т.н. Къде е обаче женският Стив Джобс или Бил Гейтс?

Хана Розен, основател на женския блог на списание Slate – Double X, и автор на книгата „Краят на мъжете“, дава своя отговор: „Жените имат склонност да се движат напред чрез големи организации, чрез препоръки, чрез структури и системи. Все още е малко трудно за жените да излязат извън стандартните пътеки на утвърждаване“.

В света на технологичните компании, а и в бизнеса, препятствия пред утвърждаването на жените са липсата на ментори, на поддръжници, на ролеви модели (утвърдени женски фигури), които да подкрепят развитието им с нужния опит.

„Хората не напускат определена компания, а определен ръководител. Ако имаш диплома в областта на точните науки, ти си свикнала да си единствената жена в учебната стая. Но за тебе не е обичайно да бъдеш държана настрана“, казва Лаура Шербин – ръководител на изследванията към американския Център по политики за трудов живот. Тя добавя, че дори ако само 10% от старшия мениджмънт е съставен от дами, това е повратна точка, която оказва значително положително влияние върху опита на жените служителки.

Всъщност в света все по-отчетливо жените се осъзнават като сила и това се вижда не само по движения като #metoo или различните протести за женска равнопоставеност, но и по нарастващия брой инвестиционни фондове, влагащи средства в компании, притежавани от жени. 

Така че в бизнеса тепърва предстои все повече дами да се издигат по върховете.