Инвеститорите както по света, така и конкретно в България, трябва да действат с идеята, че следваща световна финансова криза е неизбежна.

Това означава диверсификация на активите в инвестиционния портфейл, непредоверяване на традиционните и дългосрочните инвестиционни възможности и следене отблизо на случващото се на пазарите.

Това стана ясно от дискусията между участниците в първия панел на тазгодишния форум „Шумът на парите“.

„Пазарите се възстановиха след последната криза не толкова заради доброто икономическо развитие по света, а заради банковите стимули. Досега винаги, когато на пазарите има спад, те се стабилизират, защото банките държат много ниски или дори нулеви лихвени проценти“, коментира независимият финансов експерт Димитър Цонев.

Той добави, че доказателство за несигурността на инвеститорите по света е фактът, че докато цените на акциите на американската борса вървят нагоре, обемът пари, които се търгуват, започва да спада.

„Това означава, че парите започват да се позиционират много внимателно“, обясни експертът.

В същото време Цонев подчерта, че пасивността, отказът да се инвестира в каквото и да било, би била грешка, защото така със сигурност ще има загуба на средства. Според него алтернативните, малко обсъжданите инвестиции ще са добър избор през следващите 1-2 години, защото акциите и останалите известни инвестиционни инструменти не се представят на нужното ниво. Освен това политиките на централните банки вече са по-трудно предвидими, тъй като все по-малко се диктуват от икономическата логика.

„Централните банки вече не са независими, а са част от политиката. Пример е Китай – банката им в началото на всяка година изсипва много пари и инвестициите оттам започват да стабилизират и да дават ръст на пазарите. След няколко месеца обаче пак се появява волатилност“, коментира Цонев. Той добави, че нулевите лихви в много страни по света и голяма част от случващото се на финансовите пазари изглеждат нелогични и дори спекулативни. В същото време задлъжнялостта на САЩ, Япония и други страни расте, като единствените начини да се изчисти тази задлъжнялост е или висока инфлация в някакъв момент, или война. „Именно затова е нужен диверсифициран портфейл с алтернативни активи в него, като например криптовалути“, каза Цонев.

Макар че засега няма условия за финансова криза, диверсифицираният портфейл е най-добрият избор, коментира и Явор Ачев, мениджър за България на „Амунди Асет Мениджмънт“. Той обаче бе категоричен, че засега няма признаци за приближаваща криза.

„Считаме, че няма условия за финансовата криза – икономиката расте и всички прогнози сочат, че през тази и следващата година световната икономика ще нарасне с 3%. На развиващите се пазари очакваме засилване на ръста. Американският пазар си остава най-развит и като обем на търговията, и като мащаб на пазара, а освен това не ми е известно да има криза, без САЩ да са засегнати. Борсово търгуваните дружества са в отлично финансово състояние. Според редица анализатори публичните дружества никога не са били в така добро финансово състояние“, заяви Ачев.

На този етап според него може да има единствено икономическо забавяне, но не и криза. Диверсифицирането на портфейлите обаче би било една добра застраховка срещу погрешни прогнози.

За класическите застраховки като начин за подсигуряване на инвестициите говори Николай Генчев, главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на „УНИКА“. Той подчерта, че българите засега се фокусират върху автомобилните застраховки, докато на преден план за инвеститорите трябва да излизат все повече жилищните застраховки и застраховките „Живот“.

„В България клиентите са любопитни какво се случва отвъд океана, но искат и защита на главницата. Само ние застрахователите предлагаме да плащаме на тях и наследниците им, ако нещо се случи с клиентите ни“, каза Генчев.

Като друга сигурна инвестиция, освен застраховките, Анатолий Георгиев, изпълнителният директор на „Агрион“, описа и инвестициите в земеделски земи. По думите му опитът от последните години показва, че тези вложения са сигурни, тъй като с всяка година земята поскъпва с между 5% и 10%, а също с толкова поскъпват и рентите.

„Хубавото на инвестициите в земи е, че можеш да участваш с малък финансов ресурс – достатъчни са 10 декара, за да имаш доходност. Важното е да се познават спецификите на землището, затова се консултирайте със специалист. Цената на земята варира според качеството. Лесно се излиза от инвестицията в земя, особено ако е избрано правилно землището, в което да се инвестира. Интересът на арендаторите е висок за обратно изкупуване, важното е да се познава пазарът и динамиката му“, обясни Георгиев.

Петко Вълков, директорът на дирекция "Частно банкиране" в "Първа инвестиционна банка" също отбеляза, че не вижда признаци за приближаваща финансова криза.

"За последните 10 години фондовите пазари по света отбелязаха изключителен ръст. 24:00 индексите. Смятам, че не се задава нова финансова криза, но дори и да се задава, ще създаде много нови интересни инвестиционни възможности през следващите 10 години", каза той.

Директорът от ПИБ добави, че с наближаването на средата на годината няма признаци за рецесия в световната икономика, тъй като американската икономика расте, както и европейската, макар и по-бавно. Той обаче подчерта, че инвеститорите трябва да разнообразяват портфолиото си от инвестиции, за да са предпазени от евентуални сътресения на финансовите пазари.

"За 2019-2020 г. водещата дума за мен е "диверсификация", не трябва да се съсредоточаваме върху една област, един актив - купувайте земеделска земя, добавяйте застрахователни продукти, но и финансови такива", каза Вълков.

Никола Янков, управляващ партньор и председател на Съвета на директорите на "Експат Капитал", българският пазар е силно уязвим на сътресения на финансовите пазари, тъй като много трудно за чуждестранните инвеститори да си купуват финансови инструменти в страната ни. Това се дължи на факта, че всички тези инструменти са регистрирани в Централен депозитар, който от своя страна няма връзка с останалите депозитари по света. "По отношение на световния капиталов пазар ние сме не просто на друга планета, ние сме в друга галактика", заяви Янков.

По думите му, тъй като Българската фондова борса и Централния депозитар засега са структури с мажоритарно участие на държавата, то тя трябва да поеме инициативата да се изградят необходимите инфраструктурни връзки с чуждестранните депозитари. Това е наложително, тъй като българският Централен депозитар досега не успява да убеди чуждите депозитари или отделни инвеститори да си открият сметки в него.

Председателят на Управителния съвет на Българската дилърска асоциация Иван Кутлов, коментира, че кризи винаги има, но за него важното е какво ще правим, когато дойде поредната такава.

"След кризата през 2008 г. всички сме наясно, че сме в колосална трансформация. През 90-те години пазарите се движеха само според поведението на централните банки, след 2000 г. пазарът стана цар, той определяше цялата конюнктура и банките вървяха след него. Стигнахме до кризата през 2008 г. и оттогава отново банките управляват световната икономика. Сега вероятно предстои да преминем в другата фаза, когато пазарите ще са водещи", коментира Кутлов.

Той добави, че му прави впечатление фактът, че независимо от високите дългове, които се натрупаха, няма ликвидност на големите пазари и в момента те са изключително плитки.

"Кризата вече не идва бързо и грандиозно като влак, който помита всичко, а вече като сривове при всички активи. Някои ги наричат "флаш кризи". Причината са редицата въведени регулации и бързата реакция на играчите на пазара, вече търговията се прави от машини. Трябва завръщане на традиционните инвеститори, които знаят в какво и защо инвестират. Лично според мен в момента най-добрата инвестиция е в образованието", коментира председателят на УС на Българската дилърска асоциация.

Кутлов отбеляза, че днес сме свидетели на парадокса на дългите хоризонти - в настоящата инвестиционна среда дългосрочните инвестиции са много по-рисковани от краткосрочните. Такъв пример са пенсионните фондове.