Те също така ще използват парите за закупуване на други продукти, нещо, което хората под 50 години са по-склонни да направят от по-възрастните. В тази област обаче поведението на хората се различава значително в отделните държави. Отново португалците, но също и белгийците и шведите изглеждат най-склонни да заделят пари настрана (69%, 64% и 63%). За разлика от тях българите, румънците, унгарците и германците изглеждат решени да „развържат кесията“ си (съответно 66%, 58%, 55% и 54%), показва проучването .
Според него здравната криза е довела до значителен спад в желанието на хората да харчат и по-голяма готовност за спестяване, като идеята за спестявания с превантивна цел е по-актуална от всякога.
Observatoire Барометър за 2022 г. вижда тази тенденция донякъде обърната. Обратът обаче не е пълен, тъй като докато желанието да се харчи повече се повишава със 7 пункта, желанието за спестяване е също толкова силно, както в предишното издание.
По този начин намеренията за разходи се възстановяват до нивата отпреди пандемията, със средно 41% в страните, обхванати от проучването. Във всяка страна тези намерения или са останали стабилни, или са се увеличили. В някои държави възходът е особено рязък, не на последно място в Източна Европа, като Румъния се очертава като най-яркият пример за това явление (+17 пункта). Словакия също се откроява, като 83% от анкетираните казват, че възнамеряват да увеличат разходите си.
Западните страни са по-малко ентусиазирани в това отношение, въпреки че белгийците също изглеждат много по-склонни да увеличат потреблението си (+10 пункта), показва изследването.
Въпреки това повечето от резултатите са по-ниски от тези, записани за Барометър за 2019 г., знак, че кризата все още е в съзнанието на потребителите. Само Белгия и Обединеното кралство отбелязват значително увеличение от проучването от 2019 г. (+6 и +9 пункта).
Обратно, намеренията за спестяване останаха стабилни през последната година, въпреки че в много случаи сега са значително по-големи, отколкото преди здравната криза (+15 пункта във Франция между Барометър за 2019 и 2022 г.) 54% от европейците възнамеряват да спестят повече. Следователно известна степен на безпокойство и необходимостта да се подготвят за потенциални бъдещи кризи винаги присъстват в умовете на хората, особено във време, когато добрите новини следват лошите новини и обратно, като няма гаранция, че първото в крайна сметка ще надделее над второто.
Барометър
ПЕЧЕЛИМ ПОВЕЧЕ, ХАРЧИМ ПО-МАЛКО
И все пак, отвъд понятието за разумно и отговорно потребление, истинският потенциал на кръговата икономика и следователно нейната привлекателност са съвършено ясни в очите на потребителите и изглежда се въртят главно около различните ѝ икономически аспекти.
Българи си теглят спестяванията от банките
Каква е основната цел на европейците? Да печелят повече пари. Близо 8 от 10 европейци виждат това като причина да приемат концепцията. Португалците и шведите са най-склонни да са на това мнение (86% и 84%), докато по-малък дял от британците и датчаните са фокусирани върху търсенето на финансови печалби (71% и 72%).
Ако печеленето на повече пари е „ин“ на кръговата икономика, то по-малкото харчене очевидно е „ян“, като 75% от европейците са настроени така. Португалците отново са най-запалени в това отношение, наред с унгарците (83%). Поляците и датчаните са най-малко пестеливи, като намеренията им да харчат по-малко се очертават като най-ниските в проучването (65% и 66%). Но вместо да е географска, основната разлика е поколенческа, като 83% от хората на възраст над 50 години планират да харчат по-малко, в сравнение само с 65% от тези под 35 години и 71% от 35-49-годишните, показват още данните от проучваенто.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
4