В кризата българинът дава по-малко пари за "игрите на щастието", но продължава да играе. Това е основният извод от проучване на Агенция "Медиана", предаде БГНЕС.

Изследването е проведено през ноември сред близо 1000 българи над 18 години. Изследването регистрира драстичен спад на залаганите суми, но не и като брой на хората, които играят. 34,5% или 2 милиона българи участват в игрите на късмета. По-възрастните предпочитат Спортния тотализатор, а по-младите Еврошанс и Еврофутбол.

"Хората продължават да играят, защото искат да имат надежда", каза Кольо Колев, управител на "Медиана" и допълни, че хората пестят от всичко по време на криза.

Според допълнителните данни на изследването 27% от българите пестят от парите за цигари, 40% от разходите за алкохол, 56% от хората пестят парите за храна, а 60% от средствата за дрехи и обувки и 43% за почивка.

Кольо Колев каза още, че и жените са се оказали "същите хазартни типове", както и мъжете. Според изследването обществото не е настроено остро негативно към игрите на късмета. Хората обаче имат различно отношение, когато бъдат питани за т.нар. "хазартни игри" и за "игра на късмета". В това отношение по думите на Кольо Колев се наблюдава една двойнственост, тъй като хазартните игри се определят като нещо "лошо" - това, което играя не са хазартни игри.

Пристрастени към хазарта са около 1% от пълнолетните. Изследователите определят като "скромни" масовите залози, които хората поставят в игрите на късмета. Традиционно се залага около 5,6 лв., а средно максималните залози достигат 17,1 лв. 1% от българите залагат и над 150 лв.

Максималният регистриран залог в изследването е 3 000 лева. Спадът при минималните залози, спрямо проучване на агенцията от преди 2–3 години е 30%, а при максималните около 15 – 17%, каза Кольо Колев. Той заяви още, че тенденцията на пазара е в развиването на новите игри – залагане със SMS и в Интернет.

Според изследването все още залаганията в нета са пренебрежима величина на пазара на игрите на късмета.

Колев отрече тиражираните суми за залагания там в размер на около 2 милиарда лева. Той заяви обаче, че ако действително подобни суми се въртят в Интернет, то техния произход не е от обществото, а е криминален.

Основният дял на пазара у нас продължава да се държи от Спорт Тото, 30%, следват го Държавната лотария с малко над 11% популярност, Еврофутбол – 7,8% и Евро Шанс с 2,1%. 65,5% от пълнолетното население заявява, че не играе в такива игри.

Хората имат различни мотиви да продължават да играят. За тези, които пускат тото, мотивът е в традицията, за тези, които играят Еврофутбол пък това е желанието да се покажат като експерти. Аргументите "против" на тези, които не играят се базират на твърдението "аз не мога да играя на тези игри – значи трябва да се забранят".