Около 75% от българите искат въвеждането на доброволен за бизнеса стандарт "без ГМО". Идеята е така да се гарантира, че в продуктите няма генномодифицирани съставки и под законовия праг за етикетиране, показва национално представително проучване на "Маркет линкс", обявено от "За Земята".

Проучването показва, че почти всеки втори потребител би предпочел да си купи храна с подобен етикет, отколкото, ако такъв липсва. 

Част от хората дори биха платили повече, стига да видят такъв надпис и той да гарантира, че храната е без ГМО. В същото време процентът на българите, които искат стандартът да гарантира, че и животинските продукти са произведени без ГМО във фуражите, е дори още по-висок - близо 78.5%.

Изследването идва в момент, когато обсъжданият повече от година законопроект за храните е на път да влезе в Народното събрание на второ четене, а в него не се предвижда създаването на правила за етикетиране на продукти "без ГМО", допълват от "За Земята". 

В първоначалния вариант е било предвидено, че такъв стандарт ще има, но впоследствие предложението е отпаднало. Ивайло Попов от неправителствената организация смята, че с това управляващите са на път да опорочат идеята.

Вместо това се предлага браншови организации да изработват "добри производствени практики", но без да е ясно кои са тези браншови организации, отбелязват от "За Земята".

ГМО съставки у нас се откриват основно в соеви и царевични продукти. Всички видове са разрешени в рамките на ЕС и са били в допустимото количество. Изключение имало само в два от случаите. Единият са детски храни, в които изобщо е забранено да бъдат влагани ГМО съставки, а другият е соево зърно, внос от Украйна, предаде Би Ти Ви преди година. При случая с детските храни става въпрос за немско адаптирано мляко, което е било спряно и унищожено.