Минималната работна заплата в България се определя за работа при пълно работно време (това означава за 8 часа дневно, при работа 5 дни седмично). Нейният размер е еднакъв за цялата страна.
Какъв е принципът за определянето на размера й в кои случаи може да се уговори по-нисък размер на заплащането, отговоря д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.
Това е основна заплата и към нея на общо основание се прибавят допълнителните трудови възнаграждения, които се дължат по трудовото правоотношение. Основната работна заплата е трудово възнаграждение, което се дължи от работодателя за изпълнение на уговорената трудова функция при нормална продължителност на работното време и нормални условия на труд. Размерът на основната работна заплата се определя за един месец при нормална продължителност на работното време и пълна заетост през месеца.
Работодатели мамят служителите с осигурителния стаж
Допълнителни трудови възнаграждения са такива, които се изплащат на служителя за допълнителни качества на предоставената работа или за нейното полагане при условия, отклоняващи се от нормалните. Те може да са определени с наредба или друг нормативен акт или договорени с индивидуален и/или колективен трудов договор и се предоставят в пари или в натура.
В практиката често се поставя въпросът дали е възможно да се сключи трудов договор с възнаграждение под минималната работна заплата, за пълен работен ден, ако лицето има предходен стаж по специалността и с допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит формира брутно трудово възнаграждение над 780 лв. Отговорът на този въпрос е отрицателен, защото основната заплата следва да е най-малко в размера на минималната работна заплата за страната, без значение колко процента ще добави към нея допълнителното възнаграждение.
Това е и причината, гласувано в края на миналата година (2022г) в Комисията по труда, социалната и демографската политика на Народното събрание, минималната работна заплата да стане „брутна“, не може да бъде подкрепено. Брутната заплата на всеки работник или служител е различна, защото зависи и от процента допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Все пак, договаряне на трудови възнаграждения под размера на минималната работна заплата за страната не е изключено, например в хипотезите на работа при непълно работно време. Непълното работно време може да е договорено между страните още при възникване на трудовото правоотношение или впоследствие, с допълнително споразумение. В този случай долната граница на възнаграждението ще се определи пропорционално спрямо минималното възнаграждение за пълно работно време (например при работа на 4 часа - 1/2 от минималната работна заплата и т.н.).
Как ще теглим заплатата от банкомат без такса
Същото се отнася и за договори за допълнителен труд и за работа през определени дни от месеца. Тези договори обикновено нямат значение на основен източник на доходи за работника или служителя. По-кратката продължителност на полагания по тях труд рефлектира и в по-ниско минимално заплащане.
Последното предвидено изключение в законодателството е договор за обучение по време на работа. Това договор, в който работодателят се задължава да обучи работника или служителя в процеса на работата по определена професия или специалност, а работникът или служителят - да я усвои.
През време на обучението работникът или служителят получава трудово възнаграждение според извършената работа, но не по-малко от 90 на сто от минималната работна заплата, установена за страната. Социалното оправдание на това законодателно решение е в липсата на опит на полагащото труд лице, което обикновено прави труда му по-малко ценен от гледна точка на работодателя.
Справка:
чл. 110, 111, 114, 138 и 138а, 230 от КТ
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
1