Данните на агенцията ни позволяват и поглед към трайната безработица, през данните за безработните с регистрация в бюрата по труда за поне една година. Докато наличието на безработица в определени граници е нормално за работещ пазар на труда и белег за наличие на трудова мобилност, то трайната безработица говори единствено за наличие на труднопреодолими структурни проблеми.
Карта, направена от ИПИ, визуализира дела на трайно безработните в периода от края на 2019 г. до последните налични данни и ясно демонстрира, че това явление е характерно, преди всичко, за Северна България, а почти половината общини, в които то нахвърля 8% от работната сила са съсредоточени в Северозапада, се посочва в анализа.
Към средата на 2021 г. в пет общини – Хайредин, Ружинци, Димово, Якимово и Каолиново регистрираните безработни за над една година надхвърлят 20% от икономически активното население, а повече от 10% са те в 36 общини. От другата страна, с под 1% трайно безработни са 100 общини, без нито един – пет. Във водещите икономически центрове – София, Пловдив, Варна делът им е под 0,1%.
Влиянието на кризата върху трайната безработица е видимо в сравнението между равнището ѝ към края на 2019 и 2020 г., като то се е повишило в 117 общини, в 18 от тях – с над 1 процентен пункт.
istock
Къде у нас получават най-малко пари за безработица
Съдейки по данните, публикувани от Агенция по заетостта можем да заключим, че кризата не се е отразила съществено на трайната безработица в повечето региони, най-вече понеже регистрираните повишения не са особено високи.
И към средата на 2021 г. този тип безработица остава локализирана най-вече в Северозападна и Североизточна България. Друг въпрос е обаче какъв е броят на трайно изпадналите от пазара на труда като цяло, нещо което данните на Агенция по заетостта не може да покажат, заключват от ИПИ.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
0