Остри реплики си размениха управляващи и опозиция по време на днешното заседание на Народното събрание. Причината за това станаха поправките в Кодекса на труда, с които се дава възможност за увеличаване на извънредния труд от 150 на 300 часа.
 
Още в началото на заседанието опозицията опита за пореден път да отмени гласуването на промените, но в крайна сметка точката влезе в дневния ред.
 
По време на дебатите от БСП обвиниха мнозинството, че така се отнемат права на служителите, а управляващите подчертаха, че извънредният труд ще се полага при извънредни обстоятелства и само със съгласието на работниците.
 
Председателят на парламента Цвета Караянчева бе категорична - предложенията за увеличаване на допустимия извънреден труд защитават правата на работниците.
 
"Тук пред вас съм като инженер, като човек, който е работил в производство. Аз ще ви кажа практическата част на това предложение. Точно това предложение защитава техните права. Точно това предложение защитава правата на работниците. Казахте, че няма винаги да сме депутати - вие ще отидете и ще седнете на бюрата си. Хора като мен ще отидат в производството", каза Караянчева по време на дебатите за поправките в Кодекса на труда.

istock
istock

Тя подчерта, че в производството може да възникнат много форсмажорни обстоятелства, които да доведат до полагането на извънреден труд.
По думите й в тези случаи работниците влизат в положение и искат да има извънреден труд, който им се заплаща.
 
"Те ясно съзнават, че няма откъде да им дойдат средствата за заплати, ако не си изработят със собствените ръце тази продукция. Бъдете по-обективни. Не говорете манипулативно, не правете внушения", скочи Караянчева на социалистите.

Приеха промени за извънредния труд

Абсолютна лъжа е, че се отнемат права на българските работници, заяви депутат от ДПС и председател на парламентарната Комисия по труда и социална политика д-р Хасан Адемов.
 
„Много често популярните тези навлизат в полето на популизма. Точно такъв е въпросът с извънредния труд. Естествено е, че непопулярните тези се защитават много по-трудно, но те много често кореспондират с истината“, посочи депутатът и продължи: „В България извънредният труд е забранен, този текст остава в Кодекса на труда. Остава в сила ограничението за 150 часа извънреден труд. Какво се променя? Със съгласието на работниците, с Колективен трудов договор, извънредният труд, в определени случаи, да бъде разрешен до 300 часа годишно. За да се случат тези 300 часа, работниците трябва да се съгласят“.

istock
istock

Д-р Хасан Адемов допълни още, че има конкретни хипотези, изключения, които извънредният труд е разрешен, с което допълнително се защитават правата на работниците. 

От БСП обаче се възпротивиха остро на тезата на ДПС. „От изложеното от вас не стана ясно нещо много важно – допустимостта за полагане на извънреден труд, въведена в чл. 144 т. 6 от Кодекса на труда. Там се казва – за довършване на започната работа, която не може да бъде довършена в работното време.

Ето това е разковничето и причината работодателите да налагат на работниците максимално разрешения извънреден труд, защото работата никога не свършва. В съответното предприятие са наети по-малко от необходимия брой работници и за това работодателите се възползват да налагат на работниците да си довършват работата, защото тя е с много голям обем“, заяви депутатът от БСП Надя Клисурска.
 

Все пак накрая депутатите приеха на второ четене промените в Кодекса на труда, като удължиха извънредния труд от 150 на 300 часа годишно.

Промените бяха одобрени от с 99 гласа „за“, 55 „против“ и без въздържали се.

 
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg