Един от най-често задаваните въпроси в практиката е дали е възможно собственикът на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД) да назначи себе си на трудов договор на определена длъжност.

Например превозвач, собственик на ЕООД, да назначи себе си на длъжност шофьор, с цел да ползва право на командировъчни, социално осигуряване и другите видове защити, които осигурява трудовия договор.

Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата - работник или служител. В Кодекса на труда е установено кой е работодател. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения, уточнява Тодор Капитанов - експерт по трудово право и създател на mywork.bg - автоматизирана безплатна платформа за трудовоправни консултации и съвети в помощ на всички работещи граждани в България.

Солена глоба за шефа, ако не плаща осигуровки

Трудовият договор поражда специфично правоотношение, регулирано от специален нормативен акт - Кодекса на труда. Трудовото правоотношение е двустранно правоотношение, по което едно лице предоставя работната си сила на друго лице срещу възнаграждение по нормативно определени правила.

istock
istock

По своята същност то дефинитивно изключва възможността работодател и работник да бъде едно и също лице. В случай, че от двете страни на трудовия договор стои едно и също лице, няма възможност за обективен контрол по изпълнение на трудовите задължения и осъществяване на трудовите функции.

Освен това липсва правен интерес едно и също лице да следи себе си за спазване на трудовата дисциплина по КТ, тъй като, в случай че установи нарушение, то следва да наложи само на себе си дисциплинарно наказание, след което да има правната възможност да оспорва собствената си заповед по съдебен ред.

Кой има право на еднодневен трудов договор

По принцип работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Следователно, предвид спецификата на правоотношението по предоставянето на работна сила срещу заплащане на определено възнаграждение, не може да сключите трудов договор сам със себе си.


Следва да уточним и разликата между трудовия договор и договорът за управление и контрол. Договорът за управление и контрол е договор, чрез който търговското дружество възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник.

Този вид договор се урежда не чрез Кодекса на труда, а посредством Търговския закон. По силата на този договор управителят поема задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав, както и решенията на Общото събрание на съдружницит и др., като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети лица.

Особености на трудов договор със срок за изпитване

С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е. говорейки за договор за управление и контрол визираме договор на гражданското право, с който се уреждат отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който служителят се задължава да предоставя работната си сила на работодателя.

Справка:

§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда

чл. 141, ал. 7 от Търговския закон

241, ал. 6 от Търговския закон

чл. 244, ал. 7 от Търговския закон

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg