Разглеждането на възможността за собственик на фирма да назначи себе си на определена длъжност често се поставя като въпрос от практика. Например, представете си, че собственикът на малка консултантска фирма разглежда възможността да се назначи на позицията "консултант", като част от екипа си. Това би му дава възможност да се възползва от различни социални осигуровки и права, които са свързани с трудовия договор.

Този сценарий е особено важен, тъй като засяга въпроси на социално осигуряване и правата на работника. Може ли собственикът на фирма да използва тази стратегия с цел да подобри своето финансово и социално положение, като в същото време осигури допълнителна защита за себе си и своя бизнес, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт по трудово право.

Права и задължения при работа на допълнителен договор

Трудовият договор е двустранен договор. Той се сключва между страни, от които едната има качеството работодател, а другата - работник или служител. В Кодекса на труда е установено кой е работодател. За всяка от страните по трудовото правоотношение възникват насрещни права и задължения.

В областта на трудовите отношения е от съществено значение строгото разграничение работодател и работник или служител. Тези две роли трябва да останат отделни и не могат да бъдат обединени в едно лице. Това е необходимо за осигуряване на обективен контрол върху изпълнението на трудовите задължения и изпълнението на трудовите функции.

istock
istock

Представете си, ако едно и също лице е и работодател, и работник, как може да се осигури обективен контрол върху неговите действия? Кой ще следи за това, дали той изпълнява задълженията си? Отговорът е ясен - в такъв случай няма правен интерес за лицето да контролира себе си по въпроси на трудовата дисциплина. След всичко това, ако открие нарушение, той ще трябва да наложи сам на себе си дисциплинарно наказание, след което да има право да оспори собствената си заповед в съдебен ред.

В същото време работникът или служителят по трудов договор работи под контрола и указанията на работодателя. Съобразно спецификата на отношенията при предоставяне на труд за определено възнаграждение, трудовият договор не може да бъде сключен по този начин.

Разликата между работодателя и работника остава фундаментален принцип на трудовото право, необходим за осигуряване на справедливост и ефективност в трудовите отношения.

Последствия при уронване престижа на работодателя

Тук обаче следва да уточним и разликата между трудовия договор и договорът за управление и контрол. Договорът за управление и контрол е договор, чрез който търговското дружество възлага управлението на едно дружество с ограничена отговорност или на едно акционерно дружество на управителя – довереник. Този вид договор се урежда не чрез Кодекса на труда, а посредством Търговския закон. По силата на този договор управителят поема задължение да организира и ръководи дейността на дружеството на свой риск и в унисон с действащото законодателство, дружествения договор, респ. устав, както и решенията на Общото събрание на съдружницит и др., като отговаря за дружествените работи и представлява дружеството пред трети лица.

С този договор се възлага постигането на един определен резултат, т.е. говорейки за договор за управление и контрол визираме договор на гражданското право, с който се уреждат отношенията между два равнопоставени гражданскоправни субекта, а не трудов договор, при който служителят се задължава да предоставя работната си сила на работодателя.

Справка:

§ 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда

чл. 141, ал. 7 от Търговския закон

241, ал. 6 от Търговския закон

чл. 244, ал. 7 от Търговския закон

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase