В края на първия месец от новата година рубриката "Числата на седмицата" отчита нивата на безработица от края на миналата. От Агенцията по заетостта ги определят като рекордно ниски, а един бърз поглед към останалите държави от Европейския съюз доказва, че това наистина е така и България изпреварва по ниски нива на безработица повечето от тях.

Малко над 148 000 са регистрираните безработни българи през последния изминал месец. Данни, които от Агенцията по заетостта наистина смятат за рекорд, защото откакто се води такава статистика, за пръв път в края на декември, броят на регистрираните безработни е под 150 000. Като дял от икономически активното население, това се равнява на 5,2%, което е с близо половин процент по-малко спрямо месец декември година по-рано.

Отново през декември, заетост са намерили близо 9 000 души, а почти 4 000 са обявените нови свободни места.

Но къде в този момент най-вече се търсят хора?

Една пета от свободните позиции са в сферата на преработващата промишленост. В около 14-15% от случаите търсят кадри в държавното управление и в образованието, а близо 11% от свободните места са в търговията. Следват хотелиерство и ресторантьорство и различни административни и спомагателни дейности. Като конкретни професии, най-голяма нужда е имало от персонал, полагащ грижи за хората, от преподаватели, чистачи, продавачи и квалифицирани работници в различни индустрии.

Разширяваме кръгозора си и добавяме в картината и останалите европейци, за да видим какво е общото ниво на безработица във всички държави членки взети заедно. Правим и уточнението, че когато изчислява нивата на безработица, таванът на възрастта в Европейската статистика е 74 години, а не 64, както е у нас.

istock
istock

И така разбираме, че според Евростат, в края на миналата година, средното ниво на безработица в Европейския съюз е 5,9%. Проверяваме какво е било то и през последните малко повече от 10 години. Абсолютният пик е през април 2013-а – близо 12%. От този момент започва да спада до март 2020-а или иначе казано – моментът, в който светът беше „арестуван” от COVID пандемията. До август месец същата година кривата върви нагоре – достига близо 8%, след което отново тръгва надолу. И така до днес.

Безработицата с ново дъно: 150 000 регистрирани безработни в края на годината

В края на 2024-а година Евростат поставя България на 22-ра позиция - с 2% по-ниска безработица от средната за Европа. В Испания, която е на челната позиция, безработицата е изчислена на малко над 11%. Второто място е за нашите съседи от Гърция, като тяхната е почти 10%. Най-ниска е в Полша и Чехия, която е и единствената държава в общността с нива на безработицата под 3%. И докато в Европа по-голямата част от безработните са жени, в България е обратното – мъжете са малко повече от жените. Поне в края на изминалата година е било така.

Що се отнася до младежката безработица в последните месеци на 2024-а, страната ни запазва горе-долу същата позиция – процентите са 12, при средно 15 на сто за общността. Отново обаче, трябва да направим важно уточнение. А именно, че за младежи от Евростат считат само тези до 25-годишна възраст.

istock
istock

Така, освен първенци по общо безработни, испанците са първенци и по безработни младежи – напрактика, всеки четвърти е такъв. Втори са шведските младежи. А най-ангажирани изглежда отново са младежите в Нидерландия и Германия, където процентът е много под средния за Европа. Виждали сме подобни резултати и в други статистики за младежка безработица.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase