Какво трябва да знаят българите, които отиват да работят в Германия и Австрия. Какви са разликите между нашето трудово законодателство и това в тези две страни, към които се насочват много наши сънародници. Към кого могат да се обърнат за трудово-правна консултация или ако възникне проблем с работодателя им, отговарят експрети пред КНСБ.

Сред тях са консултантите от синдикалната мрежа, изградена по проекта на ЕС „Справедлива европейска трудова мобилност“ Благовеста Николова – в Австрия, Пламена Георгиева – в Германия, Марина Ставрева – в България към КНСБ, Бистра Карадимова, координатор по проекта от конфедерацията.

Проектът стартира през януари 2024 г. Той е на немските синдикати DGB, като са включени 8 държави – Австрия, Германия, България, Полша, Румъния, Словения и Сърбия, като участват най-вече синдикатите от тези страни. Целта е да се създадат и да се поддържат вече изградените консултантски центрове, в които да се извършват трудово – правни консултации, най-вече за всички работници от изпращащите страни, които отиват да работят в Австрия и Германия.

В много от случаите решенията са транснационални, обясни Карадимова.

Благовеста Николова посочи, че консултациите са безплатни и поверителни. Преди да заминат на работа, хората могат да се свържат с консултантския център в своята страна – по телефона, онлайн или на място, за да получат необходимата им информация. Важно е да имат яснота кой точно е работодателят, да се изясни дали е командирован и с български трудов договор и осигуровки.

„В Австрия има два типа правни отношения. Когато работникът е командирован, част от австрийското законодателство важи и за него. Имали сме случаи, в които ни убеждават, че имат български трудов договор, влизат в спор дори с нас, и се налага да ги убеждаваме, че трябва да им се заплаща по австрийски трудов договор“, посочи примери от практиката Николова.

Как безработни могат да се включат в субсидирана заетост

Пламена Георгиева също предупреди, че е важно хората да не тръгват от България само на база на празни обещания. „Когато пристигнат в държавата, не трябва да подписват документи, които не разбират и за които имат някакви съмнения или притеснения. Винаги препоръчваме да вземат документите, да ги прегледат и едва тогава да ги върнат подписани на работодателя. Често това е утопична ситуация и дори нямат писмени договори. В Германия е допустим устен договор", обясни тя.

istock
istock

Георгиева разказа за случаи, при които работниците са подписвали празен лист, а в последствие се е оказало, че това е квитанция за пари, които уж са получили. „Когато има поставен подпис, за нас е трудно да направим нещо. Затова, ако човек не знае добре езика, трябва да внимава и да не прибързва да подписва нищо“, посъветва консултантът на мрежата за Германия.

„Когато тръгват за чужбина, задължително работниците трябва да имат подписан трудов договор, командировъчно, Сертификат А1, който удостоверява, че се работи в страна от ЕС и е важен за осигурителните и трудовите права. Това е един изискуем набор от документи“, посочи и Марина Ставрева, консултант на центъра към КНСБ.

Тя разказа за конкретен казус, по който центърът е работил, при който работата е намерена през сайт за продукти втора употреба. Работниците не са имали необходимата документация, договорите им се оказали на минимална заплата, а в последствие заработените пари дори не са изплатени. Синдикалната консултантска мрежа се намесва, сезира ГИТ в България, а чрез центъра в Германия подизпълнител на работодателя изплаща дължимите суми. В Австрия и Германия положеният труд може да се удостовери чрез присъствени форми, графици, снимки, каза още Ставрева.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase