В живота на бизнеса е възможно работното време да се променя поради различни обстоятелства. Важно е обаче да се осъзнае, че тези промени не водят автоматично до намаляване на трудовото възнаграждение. С подробности по темата какво точно предвижда Кодексът на труда в България в този контекст, ще ни запознае експертът по трудово право д-р Тодор Капитанов.
В съвременното общество, където трудовите отношения се развиват в динамичен темп, въпросът за размера на трудовото възнаграждение е от критично значение. Трудовото възнаграждение, уговорено в трудовия договор, е право на работника. Работодателите не могат да налагат намаления в заплатите едностранно и без съгласие на работниците.
Предложения за компенсиране на работещите при принудителен престой
Законът е ясен - за всяко изменение в размера на трудовото възнаграждение, е необходимо писмено съгласие от страна на и двата партньора в трудовите взаимоотношения – работник или служител и работодател.
Ако работодател реши едностранно да намали трудовото възнаграждение без съгласието на работника, това се счита за нарушение на закона. Такова действие може да доведе до правни последици, включително съдебни спорове и задължения за компенсации.
Недопустимостта на едностранните намаления в трудовото възнаграждение не само защитава правата на работниците, но и утвърждава принципа за взаимно доверие и уважение в трудовите отношения. Българското законодателство ясно подчертава, че всяко изменение в заплатите трябва да бъде резултат от взаимно разбирателство и споразумение между работодателя и работника.
Възможно ли е едностранното намаляване на работното време и заплатата? Когато работодателят въвежда непълно работно време, това не означава автоматично и едностранно намаляване на трудовото възнаграждение. За да се осъществи такава промяна, се изисква ясно и изрично писмено съгласие между работника и работодателя.
Работно време при дистанционна работа
Важно е да се подчертае, че в заповедта за намаляване на работното време не може да се определи нов, намален размер на заплатата, съответстващ на намалените работни часове. Този въпрос не представлява спор относно това дали трябва да се намали размерът на възнаграждението, защото той обективно следва от намаленото работно време.
Честата грешка, която работодателите правят, е да определят в заповед за намаляване на работното време съответно и точка, уреждаща и възнаграждението, което дефинират като "пропорционално на отработеното време". Важно е да се знае, че това не отговаря на изискванията на Кодекса на труда.
Според Кодекса на труда в България, изменение на размера на възнаграждението е възможно само и единствено с писмено съгласие от страна на работника и работодателя. Това изисква допълнително писмено споразумение, където клаузите, свързани с изменението на размера на заплатата, трябва да бъдат ясно посочени.
Единствено чрез едностранна заповед на работодателя може да се извърши промяна на размера на заплащането, ако чрез нея се извършва увеличение на сумата. Това означава, че работодателят може единствено и само едностранно да увеличава възнаграждението, без необходимост от предварително съгласие от страна на работника.
В случай, че работникът не е съгласен с предложената промяна в условията на възнаграждението и не подпише допълнителното споразумение, това не поражда правни последици. В този случай, действат условията на вече подписания трудов договор или допълнителното споразумение.
Важно е всички работници и работодатели да бъдат информирани за тези законови аспекти, за да се гарантира яснота, справедливост и законност в трудовите отношения.
Справка:
чл. 66, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда
чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса на труда
чл. 119 от Кодекс на труда
в чл.138а, ал. 2 от Кодекса на труда
чл. 272, ал. 1 от Кодекс на труда
чл. 210, ал. 4 от Кодекс на труда
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
2