Как се плаща за работа на повикване

Въвеждането на трудови договори с нулево работно време би се отразила особено добре на младите, нискоквалифицираните работници, както и хората в състояние на продължителна безработица.

Това сочи анализ на Института за пазарна икономика.

Освен че това би спомогнало включването в трудовия пазар на тези групи и би осигурило допълнителен доход на работниците, този тип договори позволяват на работодателите да разпределят по-ефикасно наетата работна сила.

Експертите цитират изследване на Литовския Институт за свободен пазар (LFMI) за гъвкавостта на работното време в шест източноевропейски държави.

Издирват 200 000 българи, които не работят

То разглежда възможните икономически последици от различните регулации на работното време и представя сравнителен анализ на съответните политики и законодателство в България, Естония, Литва, Полша, Словакия и Чехия.

Проучването подчертава важността на гъвкавото работно време и либерализацията на трудовите регулации за ефективното функциониране на трудовия пазар, неговата конкурентноспособност в условията на глобализация и предоставянето на по-голяма възможност за избор на работодателите и работниците.

Докато за всички изследвани страни важат минималните стандарти наложени от европейското законодателство, сравнителният анализ откроява разликите, породени от националните регулации.

Гъвкавото работно време позволява на работниците да намерят по-добър баланс между кариера и личен живот, което се отразява благоприятно на персоналните им планове, но и води до по-висока продуктивност на работното място.

Особено важно е, че либерализираният трудов пазар спомага за намирането на работа на нискоквалифицираните работници и на групи в неравностойно положение.

Колко плащат за час работа на наши студенти в САЩ

Докладът обръща внимание и на възможния положителен ефект върху здравето на работниците от по-голямата свобода на избор и намалените нива на стрес. Гъвкавото работно време предполага и по-малко отсъствия от работа.

Работата на повикване пък подсигурява работодателите в случай на отсъствие на работник поради болест или друго непланирано обстоятелство. Работниците са и по-мотивирани да полагат усилия, за да не загубят работата предлагаща им гъвкаво работно време.

Не е случайно, че мнозинството от младите заявяват, че предпочитат гъвкаво работно време и възможност за работа от вкъщи.
Докладът посочва, че липсва подходяща обща дефиниция на така наречената „работа на повикване“.

Трудовото законодателство на Литва разграничава активно и пасивно работно време на повикване, което зависи съответно от това дали работникът е на определено от работодателя място или не.

В случай че работникът не е на определено от работодателя място, това време не се счита за работно, освен когато той бъде повикан.

Все пак литовското законодателство не позволява този тип работа на повикване да продължава повече от една на всеки четири седмици и изисква на работника да се плаща поне 20% от средната заплата за времето в което е на изчакване.

В Словакия разграничението е между изчакване на повикване на работното място, което се счита за работно време и изчакване извън работното място, което не се счита за такова и се заплаща 20% от минималното възнаграждение на час.

В Естония за работно време се брои частта от работата на повикване, в която работника е под контрола на своя началник. В Чехия работата на повикване може да се извършва само на различно от обичайното работно място.

Във всички страни има изисквания за минимална почивка от работата на повикване, макар че в Полша и България няма регулация на този вид труд и той се третира като обикновено работно време.

Колко повече взимат мъжете у нас от жените

Поради липсата на ясна и обща дефиниция, анализът препоръчва да се избягва твърде детайлна и стриктна регулация по отношение на работата на повикване и  да се остави свобода на договаряне между работник и работодател.
 
Европейската директива за работното време определя минимални изисквания за работното време и почивката. Тя постановява, че средната работна седмица е най-много 48 часа (включително и извънредното работно време), а задължителната почивка на всяко денонощие е 11 часа и един цял непрекъснат ден седмично.

Във всички изследвани страни средната работна седмица се състои от 40 часа и 48 часа, когато се включи извънредното работно време. Литовското законодателство разграничава между извънредното работно време и работата извършена вследствие на предварителна договорка за допълнителни часове труд.

Така позволеният максимум (при договорено допълнително работно време плюс извънреден труд) става 12 часа дневно и 60 часа седмично. Словакия и България, вместо 11 часа, постановяват минимално време за почивка на денонощие от 12 часа.

Някои професии, като миньорската, са с по-късо работно време и по-дълга почивка. В случаи на извънредни обстоятелства страни като Словакия предвиждат редуциране на времето за почивка до 8 часа на ден.


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg