Работя от доста години като стругар в едно предприятие. Всичко винаги е било наред, но последните месеци работодателят ми забавя заплатата – понякога с 1-2 дни, понякога с 10. Този месец обаче чашата преля, тъй като получих трудовото си възнаграждение с 2 седмици закъснение и забавих вноската си по кредита, както и плащането на всички сметки. Какво мога да направя? Как да се защитя и мога ли да напусна? А ще получа ли някакви пари след това?
Кога се плаща заплатата?
Заплатата е нещо, което се договаря още при сключването на трудовия договор между мен като работник/служител и работодателя. Начинът ѝ на заплащане също е плод на наши уговорки. Ако не сме предвидили нещо специално (например в договора сме вписали, че ще си получавам заплатата най-късно на пето число всеки месец), работодателят трябва да ми плаща авансово или окончателно всеки месец на един или два пъти.
А когато плащането закъснее?
Най-важното задължение на работодателя ми е именно да ми заплати трудовото възнаграждение.. Съответно, ако той не го спази, аз мога да реагирам, за да защитя правата си. Важно! Няма значение с каква продължителност е забавянето, достатъчен е един ден, за да е накърнен интересът ми. Може да се е забавило както авансовото, така и окончателното плащане. Щом вече не получавам възнаграждението за труда си, законодателят ми е дал възможност да се освободя от тази работа. Мога да прекратя трудовия си договор без предизвестие. Трябва да подам само писмено заявление до работодателя си, с което го уведомявам, че прекратявам трудовото правоотношение на конкретното основание.
И все пак ще получа ли някакви пари?
Разбира се! В случая освен че мога да напусна работата, където така или иначе не ми плащат, ще получа и обезщетение, което да компенсира поне част от вредите, които съм понесъл. Ако трудовият ми договор е бил безсрочен, имам право на брутното си възнаграждение за периода на предизвестието, ако прекратявах трудовия си договор с предизвестие (него го уговаряме още при сключването на договора). (например при предизвестие от 2 месеца и заплата 600 лв., обезщетението ми възлиза на 1200лв.). Това обаче не значи че ще работя след уведомяването на работодателя за прекратяването на договора ми. Още по-добре. Няма да работя, но въпреки това ще си получа парите, които така или иначе ми се полагат и при прекратяването с предизвестие. Ако пък съм работил по срочен договор, обезщетението ми зависи от действителните вреди, настъпили за мен – а именно това, че оставам без прехрана и евентуални забавяния на плащания на сметки, кредити и т.н. например. Те се изчисляват в зависимост от това колко време съм без работа и колко е била заплатата ми. Срокът, за който ми се изплащат, няма как да е по-дълъг от остатъка от времето, през което е трябвало да работя. (Например ако съм сключил договор за 9 месеца и съм работил 4, то обезщетението ще е за останалите 5). Най-хубавото е, че ще мога да получа и обезщетение за неизползван годишен отпуск за 2018 г.
А ако шефът ми даде част от заплатата?
Ако изпълнявам добросъвестно трудовите си задължения, то поне 60% от заплатата ми са гарантирани, но не по-малко от минималната работна заплата. (Ако нормално получавам 800 лв., то ще ми се изплатят 60% от 800 лв., т.е. 480 лв. Но минималната заплата за страната е 510 лв, така че трябва да получа поне 510 лв.). Остатъкът пак ми се дължи, но вече с лихва. В практиката има разногласия по въпроса дали изплащането само на 60% от възнаграждението е достатъчно, за да парира упражняването на правото ми да напусна, защото парите ми се бавят. От една страна, всяко забавяне е основание да напусна, от друга пък, тази норма сякаш препятства това ми право. Във всеки случай по-добре да не оставям нещата така и да потърся защита на правата си, отколкото с прекалено изчакване да допринеса за установяване на порочна практика в изплащането на трудовите възнаграждения от работодателя ми.
Мога ли да се обърна към съда?
Да! Това е най-сигурният начин за защита на правата ми. Моят проблем представлява трудов спор и мога да предявя иск за изплащане на дължимите ми обезщетения. Хубаво е обаче да предявя претенциите си възможно най-бързо, тъй като съм ограничен със срок от 3 години, след което правата ми ще се погасят. Той тече от деня, в който е трябвало да си получа заплатата. Не бива да се притеснявам от това, че въвличането в съдебен спор ще ми коства много. Производството е безплатно за мен. Улеснен съм още и от това, че мога да предявя иска по мястото, където обичайно полагам труда си, т.е. ако работя в офиса в Ямбол на софийска фирма, ще мога да го предявя и пред Ямболския съд
Не бива да се колебая, а трябва веднага да защитя правата си!
Коментари
0