В нея се посочва дълговата криза като главна причина за изтичане на мозъци от България, наред с други европейски страни, като и че страната ни е една от тези с най-бързо свиващо се население в Европа.
Преди десетина години - много преди думата „Брекзит” да навлезе в популярния народен език - изглежда, че европейският проект бе на ръба на краха, твърди публикацията.
Между 2009 и 2013 г. Португалия, Италия, Ирландия, Гърция и Испания (група, известна като PIIGS) бяха изложени на опасност от непокриване на държавния си дълг и повличане на други държави от еврозоната със себе си. ЕС и МВФ спасиха Гърция, Ирландия и Португалия, въвеждайки ги в епоха на икономически икономии, довели до широки социални и политически последици. Резултатът беше, че много работници, особено млади, напуснаха страните си в търсене на по-добро заплащане другаде.
Осигуряват работа на 13 000 безработни
istock
Сега много от страните от Южна Европа, пострадали от така нареченото „изтичане на мозъци“, прилагат политики, за да стимулират своите граждани да се приберат. От данъчни облекчения до увеличения на заплатите - тези страни имат едно послание за напусналите ги: Сега можете да се върнете. Но дали? В публикацията са изложени последните проучвания относно изтичането на мозъци в Европа и заслужаващи внимание факти, свързани с тях.
През 2010 г. 5,8% от европейците с висше образование са напуснали родината си, пише изданието. Мотивира ги предимно икономическата нужда. Работещите бягат от високата безработица, ниските заплати и лошия жизнен стандарт.
„В същото време в европейските държави дълговата криза ускори тенденцията, започнала в средата на 2000-та до края й, когато страни като България и Латвия се присъединиха към Европейския съюз, а по-късно и в Шенгенското пространство, към свободно движение на работна ръка“, се казва в текста.
„Хората в тези страни можеха веднага да се установят и да работят навсякъде в ЕС, и те го направиха, заминавайки за места, където има по-високоплатени работни места, особено за младите хора. Това изчерпа младото работническо население в региона“.
Според доклад на Европейската комисия, цитиран в публикацията, ако настоящите емиграционни тенденции останат същите, населението на Румъния ще намалее с 30%, от 19,9 милиона през 2015 г. на 13,8 милиона през 2060 г. Но ако Румъния не беше държава-членка на ЕС и нейните хора нямаха свободата да се движат из ЕС, загубата щеше да бъде само 14%.
В цяла Европа населението застарява, сочи докладът, и плодовитостта намалява, което води до това, което някои наричат „демографска бомба със закъснител“.
Българинът се страхува най-много от бедност
istock
Коефициентът на плодовитост в Южна Европа е един от най-ниските в света с 1,37 деца на една жена, много под нивото, нужно за поддържане на нужните нива на населението. „Имигрантите от по-бедните страни от ЕС могат да помогнат за компенсиране на тази загуба. Но няма такава възможност за държавите от Източна и Централна Европа, където плодовитостта е по-висока, но емиграцията е по-драматична. Тъй като работниците, които емигрират, обикновено са по-млади, тези страни остават с намалено население и застаряваща работна сила, което води до по-нисък производствен потенциал и ускорено застаряване на населението“, сочи докладът на Европейската комисия.
Според Организацията на обединените нации, сред първите 10 държави с най-бързо свиващо се население, 6 са страни-членки на ЕС - България, Латвия, Хърватия, Литва, Румъния и Гърция - и една, Сърбия, е в списъка за присъединяване към ЕС.
Относно политиките за „привличане на мозъци обратно“ и работят ли те, статията дава няколко интересни факти.
Между тях е миналогодишното стартиране от Гърция на програмата „Rebrain Greecе“, предлагаща на 500 души между 28 и 40 години работа и месечна заплата в размер на 3000 евро (3 318 долара), ако се върнат в Гърция и „имат собствено ноу-хау, придобито в чужбина, иновации и свежи идеи.
Вижте минималните заплати в ЕС
istock
Португалия пък предлага паричен стимул в размер на 2 614 евро (2 891 долара), 50% намаление на данъка върху дохода за 5 години и покриване на разходите за преместване на стойност до 3 886 евро (4 299 долара). Италианският парламент от своя страна разшири програмата си „Rientro dei cervelli“ („Връщане на мозъци“) през май миналата година. Италианските граждани могат да се завърнат в страната с трудов договор, като получават 70% отстъпка от данъка върху дохода си за период до 10 години.
През август миналата година пък полското правителство заяви, че ще премахне данъка върху дохода за приблизително 2 милиона полски работници на възраст под 26 години - ход, насочен към привличане на своите граждани обратно, но и за насърчаване на младите поляци да останат и да работят в родината си.
За и против членството в Еврозоната
„Не е ясно, че програми като тези всъщност работят“, се казва в публикацията.
„Само 71 души са се възползвали от предложението на Португалия да се върнат у дома. Италия също се наложи да облекчи условията по програмата си“.
istock
Експерти от Световната банка написаха в скорошна публикация, че страните се фокусират твърде много върху програми от този род и недостатъчно върху основните социално-икономически условия, които са накарали хората да напуснат.
„Данъчните стимули не могат да компенсират застоялите икономики и демократичното отстъпление“, казва Павел Зерка, член на Европейския съвет по външни отношения (ECFR), напуснал Полша през 2017 г., за да работи във Франция и без планове да се завърне.
В неотдавнашна статия той твърди, че правителствата трябва да се съсредоточат в подобряване на обществените услуги като здравеопазване и образование, намаляване на замърсяването на въздуха и корупцията и осигуряване на законност и ред.
„Дори и най-фантастичната система от фискални стимули за прибиране на хората у дома... няма много смисъл, ако не е придружена от структурни реформи“, твърди Зерка, поредният „изгубен мозък“ без изгледи да бъде върнат обратно.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
5