Непосилната лекота на „ДА“

Замисляли ли сте се колко често си позволявате да кажете „ДА“. Онова „ДА“, което идва отвътре, което е така леко и естествено. „ДА“-то, което съществото ви е усетило за желана посока много преди мозъкът да набие рязко спирачката и да навие волана на другата страна.

Защо избираме да бъдем повече отрицателни отколкото положителни? „ДА“ и „НЕ“ се изговарят еднакво бързо, пишат се еднакво кратко, но въпреки това сме склонни да казваме „ДА“ много по-рядко.

Експертите смятат, че като част от инстинкта за самосъхранение на човек е присъщо първосигнално да откаже нещо, с което в последствие би се съгласил, би му допаднало и дори би се запитал „защо по-рано не го направих“.

Всъщност зад това да казваме по-често „ДА“ стои цял един заключен свят с възможности, които могат да ни отведат навсякъде. Могат да се превърнат в приятно изживяване, търсене на себе си, ново запознанство, хоби, вкусна храна, пътуване, смях, любов.

„ДА“, е смелостта ни да си позволим да ни се случват неща и хора. Понякога, защото е трябвало да ни научат на нещо, друг път са онази топла история, която разказваме с усмивка на любимите си хора – как след едно „ДА“, начало на спонтанно пътуване, двама души са се намерили. „ДА“ носи в себе си силата на промяната. „ДА“, е протегната ръка и емпатия. На това да отговориш с „ДА“ може да се гледа и като възможност за напускане на комфортната зона. Има много и различни мнения по въпроса колко добре е това за личността, но в крайна сметка никога няма да разберем дали нещо е нашето или не, ако не опитаме.

„ДА“ не бива да е отговорът ни на всяка цена и за всичко, но е хубаво прожекторът на нашето съзнание да го извиква по-често на сцената. Ако има колебание, то отговорът е „ДА“, защото нека да си признаем – всички истории, които бихме и не бихме си разказали са започнали с „ДА, да действаме“.