Седя в офиса си и си мисля, колко бързо минава времето… От колко години вече работя в Брюксел. Да не прибавям и онези четири във Франкфурт. С усмивка си спомням за първата си работа на плажа в Албена. Какво лято беше само… Рано ми е до пенсия, но в мен все по-силно назрява любопитството как ли ще изглежда тя?

Трябва ли да изработя пълния набор от години според законодателството на една държава членка, за да получа доживотното си възнаграждение за положения труд в друга? Към кого бих могъл/а да се обърна?

Ето какво мога да науча от един личен разговор между Гражданина и Европа.

Държавни пенсии в чужбина – кандидатстването

Ако съм работил/а в две или повече страни от ЕС (в това число всички 28 страни членки + Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария), е напълно възможно да съм натрупал/а пенсионни права във всяка от тях. Каква е моята активна роля?

- Кандидатствам пред конкретния пенсионен орган в страната, в която живея в момента или в която последно съм работил/а. Ако двете се различават, не е необходимо да търся изгодни самолетни билети. Страната, в която живея, ще препрати молбата ми за пенсия на страната, в която последно съм се трудил/а.

- Някои страни обикновено изпращат формуляра, с който кандидатствам, преди да навърша пенсионна възраст. Други обаче – не! Добре е предварително да съм наясно с това си право.

- Обработката на молбата ми стартира веднага след нейното успешно получаване. Пенсионният орган се ангажира еднолично да събере пълната информация за пенсионните ми вноски във всички страни, в които съм работил/а!

- Важно! Процедурата по отпускане на пенсия от няколко страни би могла да се проточи във времето. За да “помогна” на системата да си свърши работата възможно най-бързо, е  добре да потърся информация за получаване на пенсия най-малко 6 месеца преди пенсионирането ми.

- Изискваната документация, която трябва да предложа на пенсионния орган в различните страни, се различава. Най-често е нужно да предоставя само информация за банковата си сметка и документ за самоличност.

- Разликата в пенсионната възраст е безспорно една от големите въпросителни. Ако съм работил/а в Норвегия и Латвия например, ще открия, че навършвайки 63 години, ще имам право на пенсия от страна на Латвия, но не и от Норвегия. За втората ще мога да кандидатствам едва след 67-я си рожден ден. През това време имам право на латвийската си част, докато навърша законовата пенсионна възраст в Норвегия.

Има ли минимален период от време, в който трябва да съм работил в друга държава членка, за да имам право на пенсия?

Напоследък отвсякъде ме залива информация за минимален период от време, нужен ми, за да имам право на държавна пенсия – в рамките на години, по-малко от пръстите на едната ми ръка, а понякога и дори на месеци.

Мит ли е това, че мога да поработя най-малко 3 месеца в Гърция и 2 години в Германия и когато настъпи мигът, ще съм горд пенсионер на “няколко фронта”?

Истината е някъде там и по-точно в това, че някои от горе изброените страни налагат минимален период от време, за да имам законното право на пенсия. За Германия например периодът е 5 години, а за Гърция – 15. Т.е., ако съм работил/а в Германия само 3 години, а останалите десетки в Гърция, не би следвало да имам право на пенсия спрямо немския пенсионен орган? – Nein! όχι! Или просто – не!

Именно заради подобен казус на помощ идва т.нар. “Принцип на сумиране на осигурителните периоди”. Според него, пенсионният орган трябва да вземе предвид всички периоди, през които съм работил/а в друга страна от ЕС, все едно че през цялото време съм работил/а там, за да изчисли дали имам право на пенсия. Така дори и годините ми на работа да са 3, аз имам право на изплащане на пенсия за този период.

- Дотук добре, но дори периодите под една година, като 3 месеца например, ли са достатъчни? Зависи. За някои страни важи специално правило, според което пенсии за кратки периоди не се предвиждат. Дишам! Това не означава, че съм работил/а напразно и месеците на работа, в които съм бил/а осигурен/а са изгубени. Те просто трябва да бъдат взети предвид при изчисляването на пенсията ми в другите страни, в които съм работил/а по-дълго.

- Важно! В случай че имам проблем с някой от пенсионните органи по повод на принципа на сумиране на осигурителния ми период, не се колебая, а се обръщам към службите за помощ. Процедурата е бърза и лесна. Попълвам кратка предварителна информация, личните си данни и самото запитване или жалба. Изпращам. След потвърждението  за успешното изпращане ще получа насоки за подходящата спрямо казуса ми служба, която ще ми бъде от най-голяма полза.

Как се изчислява пенсията ми?

Ето как с точност бих могъл/а да изчисля пенсията си, когато съм работил/а в няколко страни от ЕС:

- Всеки един от пенсионните органи ще изчисли сумата от всички вноски, които съм заплатил/а в техните системи и тези на останалите държави; също така колко точно време съм работила в отделните страни. (Имам нужда от ориентировъчен пример. Ако съм работил/а 20 години в Испания и два пъти по-малко време в Гърция, как ще изглежда пенсията ми?)

- всеки пенсионен орган трябва да изчисли частта от пенсията, която е задължен да ми изплаща, според отчетените периоди на заетост във всички страни от ЕС. Теоретичният размер на пенсията е сумата, която бих получавал/а, ако през целия си стаж съм работил/а само в една държава членка. На базата му се изчислява как би изглеждала моята пенсия, ако през цялото време съм била осигурявана в една и съща страна. Едва след това размерът ще бъде пригоден към реалното време, в което съм била осигуряван/а под формата на т.нар. пропорционално обезщетение. Така се формира Европейският размер (например пенсията, която ще получавам общо от Гърция, България и Германия) на пенсията. (И така се връщам към примера от по-горе. Ако националната пенсия за 20-те ми години работа в Испания възлезе на, да кажем, 800 евро, теоретичната ще включва и останалите 10 години, които съм изработил/а в Гърция, което ще промени сумата на, да кажем, 1500 евро. Определянето на пропорционалното обезщетение е сумата, която се получава при умножението на 1500 евро с 20 години работа в Испания, разделено на 30 години общо за двете държави, което прави 1000 евро. Сумата е по-голяма от 800 евро, съответно имам право да получавам месечно 1000 евро.)

- Ако отговарям на условията за отпускане на пенсия в страната, където кандидатствам, независимо от периодите, в които съм работил/а “навън”, пенсионният орган ще изчисли и националния размер на пенсията ми или т.нар. самостоятелно обезщетение. (Минималният период на заетост в Гърция е 15 години, които аз спрямо примера по-горе не съм изработил/а. Това прави невъзможно изчисляването на националния размер. Изчислен ще бъде следователно само европейският размер. Теоретично ще получавам, да кажем, 1200 евро, каквато е  пенсията, която бих получавал/а, ако бях изработил/а и 30-те години в Гърция. Следва пропорционалното обезщетение, което е сумата от 1200 евро умножена по 10 и разделена на 30, което ще ми даде крайната сума от 400 евро.)

- Резултатът е логичен. Следва сравняване на пропорционалното и самостоятелното обезщетение. Съответната страна ще ми изплати по-високата от двете суми, а пълното “решение на задачата” ще ми бъде изпратено посредством специална бележка в отговор на молбата ми.(Връщайки се към примера ми остава само да събера двете изведени суми 1000 (от Испания) + 400 (от Гърция) и така крайният вид на пенсията, която ще получавам възлиза на 1400 евро.)

Ако живея в рамките на ЕС, ще получавам пенсията си от всяка държава, в която съм работила по банковата си сметка в държавата, в която в момента живея. Ако съм извън рамките на Съюза, може да ми се наложи да открия сметка във всяка една от страните на ЕС, които ми изплащат пенсия.