Пенсионери взимат шест пъти по-голяма пенсия

В Европа се срещат различни модели за финансиране на социалната закрила за възрастни хора. От гледна точка на пенсионирането, доминиращият модел в региона е разходопокривната пенсионна система. При нея пенсиите се финансират от осигурителни вноски, които са средно около 21% от заплатата и обикновено са придружени от финансирани от данъци универсални обезщетения, показва анализ в последния бюлетин на НОИ.

Такава е системата в Белгия и Франция. Дания,  Нидерландия и Великобритания са сред страните, които имат система от универсални пенсии, като достъпът до тях се основава на условие за определен минимален период на пребиваване, като те са допълнени от капиталова система, често използваща модел на финансиране, основан на дефинираните вноски.

Някои държави като Полша или Швеция и в по-малка степен Германия започнаха преход към пенсионни системи, основани на дефинирани осигурителни вноски (условни или индивидуални), често частично финансирани. Други страни в Европа, особено в югоизточната част на региона, използват алтернативния подход, който съчетава универсална държавна система с осигурителен фонд, позволяващ сумите да бъдат изплащани „накуп“ в различни моменти от живота.

Този вариант на пенсионно осигуряване не е  стабилизиран, като много страни в региона разпределиха през 2010 г. тежестта на разходите между първите два „стълба“ в полза на първия. Някои въведоха преразпределителни мерки, за да компенсират (поне частично) недостатъците на капиталовите пенсионни схеми по отношение на техните нива на покритие или адекватност. Унгария, Полша и Руската федерация са забележителни примери в това отношение. Независимо от националния профил, мерките, предприети за гарантиране на общата устойчивост на пенсионните системи, могат да бъдат обобщени в четири основни подхода:

1. свиване или намаляване на финансовият размер на пенсиите, изплащани на пенсионери;

2. увеличаване на удръжките, дължими от работещите - включително и по-високи вноски за пенсии от разходопокривни схеми или по-ниски лихви и дивиденти, изплащани по индивидуални капиталови партиди;

3. увеличаване на броя на населението в активна трудоспособна възраст;

4. публични заеми за финансиране на пенсиите, което води до по-висока финансова тежест за бъдещите поколения работници и данъкоплатци.

Като цяло, прогнозата е нетните разходи за подкрепа на остаряването да се увеличат с 1–2% от БВП на региона до 2070 г. Това е без да се взима предвид затягането на правилата за отпускане на пенсиите за старост.

Показателно е, че това увеличение се дължи главно на нарастването на свързаните с възрастта разходи за здравеопазване. Всички здравни системи са изправени пред повишаващите се разходи. Най-общо казано, увеличаването на продължителността на живота без съответна промяна в законодателството ще доведе до всеобщо увеличение на разходите през целия живот на хората, включително и на общите разходи за здравеопазване.

Кои са най-добрите страни за пенсиониране

Ако се вземат предвид парите, свързани с напредъка в медицинските грижи, и необходимостта от висококвалифицирани специалисти, разходите също ще се повишат значително – смята се, че те представляват 50% от ръста на разходите за здравеопазване от 1980 г. насам. Както вече беше дискутирано, очаква се бъдещият брой на осигурените лица да намалее. На свой ред, предизвикателствата пред финансирането стават все повече, тъй като ролята на личните здравни разходи намалява спрямо тези за колективно здравно осигуряване - в нововъзникващите европейски икономики индивидуалните разходи за здравни грижи все още представляват средно 30% от общите разходи за здравеопазване, в сравнение с 10% в западноевропейските и скандинавските страни. Освен това, през последните три десетилетия много страни в региона въведоха система за универсално покритие.

Изправени пред предстоящите предизвикателства, решаването на въпроса със сивата икономика остава от съществено значение за финансирането на подходящи институционални схеми. Това е особено вярно от гледна точка на дългосрочните пенсионни плащания или по отношение на мерките в подкрепа на независимия живот на възрастните хора, за които е необходимо стабилно и редовно финансиране.

Въпреки че това също е строго индивидуално за всяка една държава, размерът на сивата икономика представлява допълнително препятствие пред способността на институциите да реагират добре на застаряването на населението. Колкото до тези предизвикателства, налице е съществено полово измерение. Притеснението относно неефективното или недостатъчното събиране на вноски е особено важна в страни, където сигурността на доходите на възрастните хора се дължи главно на универсалните публични пенсионни системи.

На практика основните универсални пенсионни системи, финансирани чрез данъчно облагане, са в основата на голяма част от реакциите срещу застаряването на населението, докато плащанията от капиталовите пенсионни схеми, които често са субсидирани от данъци, остават привилегия на по-заможното малцинство.

Поляризацията на доходите при пенсиониране е явление, което се наблюдава във всички страни, включително тези, които са увеличили пенсионните вноски, за да гарантират финансовата устойчивост на своите пенсионни системи. В Швеция например средният работник може да очаква брутен коефициент на заместване от 55% от средния доход от целия си трудов живот, докато работник, чието възнаграждение е два пъти по-голямо от средното, може да очаква процент на заместване от почти 140%. Последните ще получават почти шест пъти по-голяма пенсия от тази на средния работник.

Същото явление се наблюдава и в онези страни, в които частните пенсионни фондове играят по-съществена роля в националните пенсионни системи - Великобритания, Дания, Холандия и др.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg