Отрицателните лихвени проценти удрят пенсиите

Отрицателните лихвени проценти, въведени в няколко държави след световната финансова криза, унищожават печалбата на банките.

Въпреки това за обществото като цяло е по-важно, че неортодоксалната парична политика има изтощително въздействие върху пенсионните планове, пише Bloomberg.
 
Това е и причината краят на депозитите с лихвен процент под нулата да приближава. Централната банка на Швеция обяви, че е готова да изостави отрицателната лихвена политика, която провежда в продължение на половин десетилетие.

Очаква се тя да увеличи основния си лихвен процент до нула въпреки прогнозите инфлацията да остане под целта за години напред.

Рекордно увеличение на пенсиите в Румъния

Управителят на Riksbank, Стефан Ингвес, заяви, че отрицателните лихвени проценти винаги са били „временна мярка“ и че централната банка „най-вероятно“ ще повиши разходите по заемите, когато се срещнат в четвъртък.

Бившият централен банкер Ларс Свенссон разкритикува остро планът за повишаване на лихвите, наричайки го „ирационален страх“ от отрицателни проценти.
 
Обаче няма нищо ирационално в страха от икономическите последици след продължителен период, в който разходите за заемане са под нулата.

Спешните мерки, въведени за реанимация на растежа, включително и решението на централните банки да разширят балансите си чрез предприемане на количествени облекчения, трябваше да бъдат преходни.

Вместо това те се превърнаха в крепежни елементи за икономическата среда, което е катастрофално за пенсионните планове.
 
Намаляването на лихвите с 1% увеличава изчислените пенсионни задължения с около 20%. Той намалява съотношението на финансиране, което измерва способността на фондовете да изпълняват бъдещите си ангажименти, с около 10%.

Тези оценки идват от проучване на 153 европейски пенсионни дружества с 1.9 трлн. евро активи, спонсорирани от Amundi SA, най-големият мениджър на активи в Европа, и публикувано от Create-Research по-рано този месец.

Колко хора ще спечелят, ако се преизчислят пенсиите
 
Европейските пенсионноосигурителни дружества са в по-голяма опасност от всякога. Почти една четвърт имат нива на финансиране от 90% или по-ниски, като по-малко от една трета се радва на повече от 100% покритие на бъдещите си задължения, според проучването.

Освен това 40% имат отрицателни нетни парични потоци, докато 33% се радват на положителна оценка. Голяма част от тях обвиняват централните банкери - 62% от анкетираните са съгласни, че количествените облекчения (QE) са увеличили пенсионните задължения.

Според по-голямата част от анкетираните политиките за изкупуване на облигации, провеждани от много централни банки, са станали неефективни.
 
Около 11.7 трлн. долара от световния дълг са в държавни облигации с лихвен процент под нулата. Тези средствата се управлява пенсионни дружества, а се очаква оскъдна възвращаемост от тези активи.
 
Именно тази ниска възвращаемост ще е източник за много проблеми в бъдещето. Това е особено тревожно, защото отговорността за вноските за пенсионно осигуряване все повече се прехвърля на хората и стои далеч от компаниите и правителствата.

Управителят на датската централна банка Ларс Роуд стигна дотам, че нарече сегашната монетарна политика "неприемлива".
 

„Целта е да се укрепи пенсионната система, така че да издържа на натиска от по-ниските проценти и по-високите коефициенти на зависимост, не може да бъде делегирана на индивидуалния пенсионен спестител“, каза той по-рано този месец.
 
В момента спирането на извънредните политически мерки, въведени вследствие на световната финансова криза, може да не изглежда неминуемо, тъй като Федералният резерв отстъпи усилията си за нормализиране на разходите за заеми, а Европейската централна банка рестартира програмата си за количествени улеснения по-рано тази година.

Но съмненията относно продължаващата полезност на подобни екстремни парични действия нарастват.
 
Pacific Investment Management Co изразиха гледната си точка миналия месец, когато Никола Май и Педър Бек-Фрайс представиха доклад, според който нулевите ставки „създават значителни предизвикателства“ за пенсионната индустрия.

Те твърдят, че преобладаващата „политика с отрицателни лихви няма възможност да продължи съществуването си“, тъй като непреднамерените последици стават все по-очевидни.
 
Ако скептицизмът на шведската централна банка относно ефикасността на отрицателните ставки стане толкова широко разпространен, колкото ентусиазмът за заемите с лихви под нулата, може да се види облекчение за пенсионните фондове и за работниците, в зависимост от техните спестявания, да покрият годините им след пенсиониране.


За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg