Коронавирусът нанася двоен удар на пенсионните схеми

По време на интервю за CNBC миналия месец губернаторът Фил Мърфи заяви, че пенсионната система на Ню Джърси, „както пенсионните планове в цялата страна, е ударена силно“ и ще й трябва време да се „стабилизира“, пише за Financial Times Амин Раджан, главен изпълнителен директор на Create Research.
 
Губернаторът говори, след като стойността на активите на пенсионната система на неговия щат спадна с повече от 13% от началото на фискалната година през юли 2019 г. Тогава активите можеха да покрият едва 40 на сто от дължимото към текущи и бъдещи пенсионери.

Опасното състояние на пенсионните финанси като цяло бе подчертано през август 2019 г. от Гаранционната корпорация за пенсионни обезщетения, която застрахова пенсионните планове в САЩ срещу несъстоятелност.

Дори в разгара на най-дългия бичи пазар в историята, тя предупреди, че собствената й гаранционна програма се насочва към неплатежоспособност през 2025 г., засягайки 10 милиона членове.
 
По подобен начин през 2017 г. търговският орган на пенсионната индустрия на Обединеното кралство, Асоциацията на пенсиите и доживотните спестявания, предупреди, че около една четвърт от участниците в схемите на нейните членовете - около 3 милиона души - имат само 50 на сто шанс пенсионните им обезщетения да бъдат изплатени напълно.
 

Тази ситуация най-вероятно се е влошила с увеличаване на дефицита при британските планове с фиксирани обезщетения от 210 милиарда паунда през януари до 254 милиарда паунда през март, според Фонда за пенсионна защита. Очаква се дефицитът да нарасне още през април.
 
На пазарите превръщането на яростния бик в свирепа мечка за рекордно кратко време заради коронавируса нанесе двоен удар: намаляващи стойности на активите заради борсовия спад и набъбващи пасиви заради понижените лихви.

Тази комбинация беше последно налице по време на финансовата криза през 2008 г., но с една разлика. Оттогава, благодарение на застаряващата демография, делът на пенсионните планове с отрицателен паричен поток - пенсионни плащания, надвишаващи доходите от вноски и инвестиции - се повече от удвои, ограничавайки тяхното пространство за маневриране.
 
Миналата година например 64% от плановете в Европа са имали отрицателен паричен поток. Във Великобритания съотношението е било 73 на сто, според компанията за пенсионно консултиране Mercer. От тези, които са на положителна територия, 72 на сто очакват да минат на отрицателна през следващите 10 години.
 

Комбинацията от недостатъчно финансиране и отрицателен паричен поток създава смъртоносен коктейл.

Засегнатите от него не могат да си позволят да гледат дългосрочно и да разчитат на пазарите да се възстановят: те са принудени да продават активи, за да изпълнят пенсионните си задължения. В по-общ план обаче напоследък изплуват два по-дълбоки проблема.
 
Първо, екстремните събития са много по-чести, отколкото се очаква от използваните модели за оценка на риска. Те не успяха да предвидят, например, петте най-крайни стойности сред 15-те най-големи спадове, регистрирани от индекса FTSE All-Share от януари 1981 г. насам, според данни, събрани от Investors Chronicle, свързаното с Financial Times издание.

С 20% по-ниски пенсии в края на 2021 г.

Второ, много спонсори на пенсионни планове могат да бъдат изправени пред фалит, ако правителствените ангажименти "да се направи всичко необходимо“ не успеят да избегнат дълбока продължителна рецесия.

Те може да се принудят да търсят правителствена подкрепа. Във всеки случай публичните разходи ще скочат, докато данъчните приходи ще потънат. Монетизацията на получения в резултат от това публичен дълг от централните банки извиква призрака на препускащата инфлация от 70-те години.
 

Европейските планове все повече хеджират инфлацията и лихвените рискове, сочат данните на Mercer. През 2018 г. 27 на сто от тях са хеджирали над 90 на сто от своите финансирани задължения, като през 2019 г. този дял се увеличава до 41 на сто.

Това излага останалите на различна степен на риск. Онези с хеджове обикновено имат здравословен статус на финансиране и повече място за търсене на възможности при настоящите смущения.
 
Въпреки това, непосредственият въпрос е дали по-голямата част от плановете с фиксирани обезщетения могат да оцелеят без увеличаване на вноските или намаляване на изплащанията.

Това се случва независимо от преминаването към планове с фиксирани вноски през последните две десетилетия - дори на бивши стабилни пазари на схеми с фиксирани обезщетения като Канада и Япония.

Макар че увеличаването на вноските и намаляването на изплащанията предоставя финансово облекчение за спонсорите на планове, това прехвърля болката върху осигуряваните.
 

Рискът бе прехвърлен от онези, които не бяха в състояние да го управляват, към тези, които не го разбират.

Проблемът далече не е толкова остър, когато плановете с фиксирани вноски се управляват от професионален попечителски съвет. И все пак малцина очакват тези плановете да осигурят по-добри пенсионни резултати от схемите с фиксирани обезщетения.
 
Това поставя един по-голям въпрос: след като две от трите най-лоши финансови кризи през изминалите сто години настъпиха през последните 12 години, могат ли нашите общества да разчитат на финансовите пазари да осигурят достойни пенсионни доходи за милиони хора по целия свят? Време е за честен дебат.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg