При прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години – на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж.

Кой работодател изплаща обезщетението при пенсиониране

Доста често в практиката получавам сигнали, че обезщетението им при пенсиониране не е изплатено въобще, или е изплатено в по-малък размер от посочените граници в закона. Съответно се увеличава и броят на въпросите какво може да се направи, ако не ни платят обезщетението за пенсиониране, или го то бъде изплатено в некоректен размер. Отговор на този въпрос предоставя д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право.

Срокът за изплащане на обезщетенията при пенсиониране, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, е регламентиран в Кодекса на труда. Съгласно записаното в закона, обезщетенията, дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва.

istock

В закона не е предвидена възможност за разсрочено изплащане на обезщетението, дължимо от работодателя.

Ако работодателят не изпълни задължението си да изплати обезщетението при пенсиониране, работникът или служителят има право да претендира изплащането му по съдебен ред. Също по съдебен ред може да бъде изискано изплащане и на разликата в сумите, ако например работодателят е изплатил обезщетение за срок от 2 месеца, но работникът или служителя счита, че има право на обезщетение за срок от 6 месеца.

Обезщетения при временна неработоспособност и трудоустрояване

Право да претендира изплащане по съдебен ред има и работник или служител, когато счита, че работодателят не е изчислил правилно размера на обезщетението при пенсиониране.

Исковете по трудови спорове, чийто предмет са парични вземания, се погасяват в 3-годишен давностен срок. Срокът тече от деня, в който по паричното вземане е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

Обезщетението за пенсиониране е дължимо заедно със законната лихва. Определеният размер на законната лихва за просрочени задължения, както следва:

- годишен размер на законната лихва за просрочени парични задължения – основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта;

- дневният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е равен на 1/360 част от определения годишен размер.
 

Справка:

чл. 222, ал. 3 КТ

чл. 228, ал. 3 от КТ

чл. 358, ал. 1, т. 3 от КТ

чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ

Постановление на Министерския съвет (ПМС) № 426 от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg