Мерките, предложени в актуализирания план „Енергетика и климат“, които предвиждат по-високи данъци за старите автомобили, забрана за внос на стари дизелови коли и ефективно централизирано топлоснабдяване, изискват значителни финансови ресурси, не само от енергийните предприятия, но и от потребителите.

Това предупреждават в резолюция от Икономическия и социален съвет.

Общите системни разходи за домакинствата следват възходяща тенденция, която се очаква да се стабилизира едва към 2035 г. Поради реализираните инвестиции в енергийната модернизация на жилищните сгради, структурата на разходите на домакинствата се измества, като разходите за гориво имат намаляващ дял (достигайки до 2050 г. 13% от общите системни разходи в домакинствата) в полза на инвестиционните разходи за оборудване и пряка ефективност, посочват от ИСС.

Те препоръчват в своята стратегия за декарбонизация, България да се придържа към сценария без допълнителни политики и мерки, тъй като такъв сценарий съответства на текущите финансови възможности на населението и бизнеса, и отчита обявените възможности за европейска подкрепа.

ИСС обръща внимание на проектите, които могат да допринесат за преодоляване на енергийната бедност в България, сред които са тези за саниране на многофамилните и еднофамилните жилищни сгради.

Предлагат по-високи данъци за стари коли и забрана за внос на дизелови

Въз основа на идентифицирането на броя, обхвата, местоположението на съответните домакинства може да се планира конкретно насочване на европейско финансиране към такива жилища, като участието на държавата е 100% за съответното домакинство в положение на енергийна бедност.

Паралелно с това може да се приложи и нова форма на подпомагане, чрез  предоставяне на субсидии при постигнат резултат до по-висок енергиен клас, с което да се стимулира и личната инициатива на домакинствата, съветват от ИСС.

Според експертите на съвета за целите за пазарна либерализация в сектора на електроенергетиката трябва да се съчетават с мерки за прогнозируемост и липса на ценова волатилност, във връзка с което са необходими регулаторни механизми и добреработеща пазарна инфраструктура.

МРРБ
МРРБ

Реформите на регулирания пазар зависят от въвеждането механизъм за защита на енергийно уязвимите групи потребители, но имат пряка връзка и с целите за справедлив преход във въглищните региони. Пазарната либерализация и декарбонизацията не трябва да водят до ръст на безработицата и маргинализация на значителни групи от населението.

Считаме, че още от най-ранен етап трябва да се планират и заложат като част от плановете адекватни активни мерки на пазара на труда, а приложението на мерки за подпомагане, съгласно критериите за "енергийна бедност" за домакинствата следва да предхождат либерализацията.

В същото време, ИСС изразява своето сериозно безпокойство за сроковете,в които ще се финализира законодателният процес по приемане на всички важни за обществото, икономиката, енергийния сектор и домакинствата разпоредби, както и прилагането на дефиницията на явлението „енергийна бедност“ и на критериите за определяне обхвата на лицата и домакинствата в положение на енергийна бедност.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook  или Google News Showcase