Предлагат нови правила за личен фалит

Служебното правителство предлага отново Закон за  несъстоятелност на физическите лица, по известен като Закон за личния фалит, който е качен за обществено обсъждане. Законопроектът бе преработен, след като в първоначалния си вариант беше разкритикуван от адвокати, асоциация на банките и потребителски организации.

С предлагания законопроект се уреждат условията и редът за погасяване на задължения на добросъвестни длъжници, които не са търговци или предприемачи, след откриване на производство по несъстоятелност. За разлика от производството по несъстоятелност на търговеца, което може да се образува и по молба на кредитора, производството по този закон започва само по молба на добросъвестния длъжник. Длъжникът не е длъжен да иска образуване на производство по несъстоятелност, това е негово право.

В производството по несъстоятелност имат право да участват всички кредитори на длъжника, които имат неудовлетворени вземания. Освен че се образува по искане на длъжника, производството се движи и от желанието на длъжника и кредиторите да постигнат съгласие по плащанията. Преди да се пристъпи към осребряване на имуществото на длъжника, в производството по несъстоятелност следва да бъдат разгледани всички възможности за доброволно изпълнение на задълженията, включително чрез предлагане и утвърждаване на план за погасяване, както и чрез постигане на извънсъдебно споразумение между длъжника и кредиторите.

Изискването за добросъвестност се отнася както до упражняването на правата в производството по несъстоятелност, така и до поведението на длъжника преди подаването на молба за образуване на производство. Той е длъжен да изнася пред съда и синдика само истината за своето имущество, да оказва съдействие и да не препятства упражняването на правомощията на съда и на синдика, да не създава опасност за интересите на кредиторите. Законът дава и определение за добросъвестен длъжник – това е този, който поема задължения съобразно своето имуществено състояние и доходи и който със своите действия не уврежда умишлено или поради небрежност интересите на кредиторите си.

Кога един длъжник не се счита за добросъвестен:

- ако е осъден за злоупотреба на доверие, за престъпление срещу кредиторите или за престъпление срещу финансовата, данъчната или осигурителната системи;

- ако е работоспособен, но през последната година преди подаване на молбата за откриване на производството по несъстоятелност не е упражнявал трудова или друга дейност, която да е източник на доходи, независимо от начина на нейното възлагане и изпълнение, без основателни причини;

- през последните 5 години е извършил нарушение на задължение за деклариране на доходи или имущество;

- разпоредил се е със свое имущество безвъзмездно със свое имущество на значителна стойност през последните 5 години;

- през последните 5 години е поел задължение по договор за заем, договор за покупка на стоки и услуги или друг възмезден договор, който не е предназначен за задоволяване на негови или на членовете на семейството, които издържа, основни жизнени потребности и което задължение е явно несъобразено с имуществото и доходите му;

- представил е неверни или непълни данни, документи или доказателства за своето имущество пред съда или синдика във връзка с производство по несъстоятелност;

- не е оказал съдействие или е препятствал упражняването на правомощията на съда и на синдика относно проверката на имуществото му;
не е изпълнил задължения, предвидени в този закон, в одобрен погасителен план или в извънсъдебно споразумение с кредиторите, с което е създал опасност за интересите на кредиторите.

Длъжник, който подаде молба за откриване на производство по несъстоятелност, като знае, че няма основание за това, дължи обезщетение на кредиторите за претърпените във връзка с производството имуществени  и неимуществени вреди. Ако това се установи, длъжникът няма право повторно да подава молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Като неплатежоспособен законът определя длъжника, който не е в състояние да изпълни едно или повече изискуеми парични задължения на обща стойност над 10 минимални работни заплати, за период от повече от 6 месеца. Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията. Спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземанията на определени кредитори. Законопроектът предвижда, че за частично удовлетворяване се счита пълното удовлетворяване на дължимите обезпечени вземания и на поне 10 на сто от общия размер на останалите вземания. Ако няма дължими вземания по чл. 17, ал. 1, т. 1, за частично удовлетворяване се счита удовлетворяването на поне 30 на сто от общия размер всички вземания. Масата на несъстоятелността обхваща всички имуществените права на длъжника, както и една втора част от вещите и правата върху вещи – съпружеска имуществена общност.

Законът предвижда определени гаранции за осигуряване на жизнените потребности на длъжника в производството. Несеквестируемото имущество на длъжника не се включва в масата на несъстоятелността и срещу него не може да бъде насочвано изпълнение. Освен това, съдът определя издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство, на които той дължи издръжка. Издръжката се определя съобразно семейното и имущественото състояние на длъжника, не може да бъде по-малка от една минимална работна заплата и може да бъде изменена при промяна на обстоятелствата.

Друга промяна касае заплатата на синдика, която в първия вариант на законопроекта предизвика сериозни критики. От кредиторите не следва да се очаква да заплащат разноски, направени по молбата на длъжника и негова полза. Поради това, в производството се предвижда заплащане на прости такси за откриването му. За да бъдат минимални разходите, съдът не назначава временен синдик, а сам подготвя първото заседание на кредиторите.

Как ще обявяваме личен фалит

Синдикът има право на еднократно възнаграждение за конкретно извършени от него действия във връзка с производството - съставяне списък на приетите вземания, извършване на опис на имуществото и установяване на масата на несъстоятелността, изготвяне и предлагане на план за погасяване на задълженията на длъжника и изготвяне на сметка за разпределение, в размер на една минимална работна заплата, а в случай на осребряване на масата на несъстоятелността – на възнаграждение в размер на 5 на сто от стойността на осребреното имущество. Когато работата на синдика в производството продължава повече от 12 месеца, той има право на допълнително годишно възнаграждение в размер на една минимална работна заплата, което се изплаща в 3-дневен срок от одобряване на годишен отчет за дейността му. Предложения принцип на формиране на възнаграждението и неговият размер имат за цел да стимулират синдика да постига реални резултати в полза на длъжника, във възможно най-кратко време.
 
Уредена е възможност за погасяване на задълженията на добросъвестния длъжник след изтичане на 3-годишен срок от одобряване на плана за погасяване или описа на имуществото му, ако той е заплатил разноските и е удовлетворил поне частично вземанията на кредиторите.

Допълва се, че когато добросъвестният длъжник няма доходи и имущество, съдът спира откритото производство по несъстоятелност спрямо него. То може да бъде възобновено в 1-годишен срок по искане на длъжника, ако той докаже, че има секвестируемо имущество, достатъчно да покрие началните разноски в производството и за частично удовлетворяване на исканията на кредиторите. Ако в рамките на 1 година длъжникът не поиска възобновяване, съдът прекратява производството по несъстоятелност.
 
Тогава неговите задължения се погасяват след изтичане на 5-годишен срок от решението на съда за прекратяване на производството.

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg