Няколко сметки през едно онлайн банкиране

Навлизането на пазара на финтех компаниите, които вече предлагат услуги, преди това доминирани от банките, при доста атрактивни такси и дори липса на такива, принуди банковия сектор да действа в силно конкурентна и иновативна среда.

Иновативните платформи, предизвикват и картовите организации да развиват и предлагат нови финансови услуги.

В резултат на новите тенденции, регулаторната рамка се опитва да адаптира банките и другите доставчици на платежни услуги към новите реалности.

С новата Директивата за платежни услуги, която бе транспортирана в нашето законодателство със Закона за платежните услуги и платежните системи и с Регламент (ЕС) 389/2018, считано от средата на септември се въвеждат две важни изисквания, които европейските банки, в това число и българските, следва да спазват.

„Уникредит“ не е защитила данните на 3 млн. свои клиенти

От една страна, те трябва да прилагат задълбочено установяване на идентичността на ползвателите на платежни услуги при достъпване на платежна сметка онлайн, иницииране на електронна платежна операция или извършване на друго действие от разстояние, при което би могло да възникне риск от измама.

За целта вече не са достатъчни използваните досега средства за потвърждение и идентификация като квалифицирани електронни подписи, статични пароли за 3D Сигурност при картовите плащания или Token устройства, които генерираха при всеки превод еднократен код, който обаче се добавяше към статичен такъв, получен от клиента при активирането.

За извършване на задълбочено установяване на идентичността е необходимо използването на два или повече измежду независимите елементи: знание, притежание или характерна особеност, а при иницииране на електронни платежни операции е необходимо и динамично свързване чрез променливи елементи.

Плащаме по-малко, но задлъжняваме повече

Ето защо, използването на статични кодове се оказа недостатъчно и беше заменено от динамични и еднократни кодове.

Преобладаващата част от родните банки успяха в законовия срок – 14 септември, да имплементират задължителната по PSD 2 и другите приложими законодателни актове двуфакторна идентификация на клиентите си, като е предвиден период за плавно преминаване от остарелите средства за достъп към новите.

Използвани са сигурни и иновативни софтуерни Token устройства, изпращане на еднократни допълнителни кодове, свързани с всяка трансакция, за потвърждаване на мобилен телефон или други операции, използване на биометрични данни /fingerprint, face ID и др./ и други валидни, съгласно приложимото законодателство способи.

Някои от банките дори използваха Директивата, за да улеснят разплащанията, като определиха безрискови трансакции и позволиха на клиентите си да ги извършват иновативно и бързо с биометрични данни и мобилно приложение.

Богаташи изпраха 300 млрд. лири през британски банки

При второто условие се засяга необходимостта на банките да отговорят на изискванията на т.нар. „Отворено банкиране“ /Open banking/, по отношение на което с оглед новостта на материята ще е необходимо време за тях да натрупат опит и да усъвършенстват начина си на работа.

„Отвореното банкиране“ e система, която позволява на ползвателя на платежни услуги и на Третите страни доставчици /Third party providers/ отворен достъп до определени данни по банкови сметки чрез сигурен и сравнително стандартизиран метод – интерфейси за приложно програмиране (API).

Отвореното банкиране помага на клиентите на една банка да споделят сигурно допустимата съгласно закона информация за тяхната банкова сметка с други доставчици на платежни услуги.

Това позволява по-лесно и сигурно прехвърляне на средства и възможност за сравняване на предлаганите от различните банки услуги и продукти, а крайната цел е да се подобри клиентското изживяване и да се спести време.

Парадигмата „Open banking“ изправи европейските банки пред много въпроси и отново постави технологиите в центъра на иновациите им.

От една страна, банките се сблъскаха с принудителна и бърза дигитализация под строгата регулаторна рамка, а от друга – предизвика клиентите им да бъдат по-иновативни, да изискват повече дигитални услуги и продукти и да се подготвят за новите дигитални процеси.

Подуправителят на БНБ: Ниските лихви раждат зомби компании

Макар за този тип банкиране да се заговори от 2015 г., все още „големите играчи“ на стария континент „напипват“ верния път към това ново за тях предизвикателство.

Така например, в Обединеното кралство през 2016 г. беше приета регулация, задължаваща деветте най-големи британски банки, сред които HSBC, Barclays, Lloyds и други, да позволят на лицензирани стартъпи директен достъп до техните данни на ниво трансакции.

Примери за отворено банкиране има не само в Европа – такива законодателни инициативи се развиват в Австралия и Китай.

Задава се интересна есен, изпълнена с иновативни решения, нови дигитални процеси и предизвикателства за банките.

Каква е ситуацията в България с промените, налагащи „Open banking“?

Каква е готовността на нашите банки за прилагане изискванията на PSD 2 в областта на „Отвореното банкиране“?

Справка на БГНЕС сред някои от топ банките у нас показва, че те са готови да имплементират новите финансови регулации, да позволят да управляваме сметките в други банки, чрез мобилното приложение само на един от трезорите, да извършваме трансакции и да прехвърляме средства от една в друга от сметките, на които сме титуляри, независимо, че те са в друга банка.

Банка ДСК стартира дигитална информационна платформа за обединението с Експресбанк

Първа инвестиционна банка е заявила, че има техническа готовност да пуснат услугата „Оpen banking“ в платформата си и Мобилното приложение на банката за своите клиенти, където ползвателите ще могат да добавят сметките си и впоследствие да проверяват наличността си по тях, както и да нареждат преводи при атрактивни условия.

Техническото решение е напълно завършено, а за да заработи новата функционалност е необходима свързаност със системите на останалите банки и финансови институции.

От УниКредит Булбанк също са потвърдили, че работят активно за изпълнението на изискванията на директивата, като заявяват, че ще спазят указаните срокове, по отношение на закона.

От Банка ДСК пък изтъкнаха, че са една от първите банки, която още през септември 2018 г. е предоставила тестова среда на разработчици на TPP решения (законовият срок беше март 2019г.).

За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg