Линията на бедност в България ще бъде 504 лева през 2023 година, вместо досегашните 413 лева - това предвижда проект на правителствено постановление, който беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Размерът се определя по специална методика, като се използват данните от изследването на Евростат "Статистика на доходите и условията на живот".
Заместник-министърът на труда и социалната политика Надя Клисурска подчерта, че увеличението е с 22% спрямо сегашната линия на бедност.
ЕП: Минималната заплата да е 50% от средната за страната
"Това увеличение е най-голямото увеличение, правено до момента, и е съобразено именно с данните на Евростат. Определянето на линията на бедност на базата на това изследване на доходите ще окаже отражение и върху финансовата подкрепа за хората с увреждания, като по Закона за хората с увреждания, всички лица, които са със степен на увреждане над 50%, а те възлизат на над 670 хиляди души, ще получат финансова подкрепа на базата на линия на бедност в съответното процентно отношение по начина, по който е регламентирано в закона."
Бизнесът одобри предложението на правителството. КНСБ се обяви против, и настоява линията на бедност да бъде 541 лева, като се отчете инфлацията.
Любослав Костов от КНСБ заяви, че синдикатът не е подкрепил предложението за размера на линията на бедност за 2023 г., тъй като, по думите му, то е направено на база на методика, която трябва да се ревизира. Той каза, че методиката не отчита инфлацията в малката потребителска кошница и за база се взима доходът отпреди три години.
По наши изчисления линията на бедност би трябвало да бъде 541 лв., подчерта Костов. Структурата на потреблението никога не е била ориентирана към средна инфлация, а към инфлация към конкретна стока, каза още той.
Годишната инфлация удари почти 18% за август
По отношение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов отбеляза, че синдикатът настоява да се регламентира сумираното изчисляване на работното време с европейското законодателство. Сумираното изчисляване на работното време следва да става само в производство с непрекъсваем процес на работа, а в България се приема и прилага навсякъде, уточни той.
Ние подкрепихме увеличението на линията на бедност на 504 лв. с ясното съзнание, че бурните инфлационни процеси трябва да се отразят и върху размера на линията на бедност впоследствие, но това налага промяна в методологията, каквато служебното правителство не би могло да извърши, заяви икономическият съветник на КТ „Подкрепа” Ваня Григорова.
Тя поясни, че искане за такава промяна ще бъде поставено пред следващото редовно правителство.
Близо една трета от българите са застрашени от бедност
Относно НРВПО Григорова посочи, че сумирано изчисляване на работното време означава работникът да работи повече от нормалното работно време през месеца, но извънреден труд да не му се заплаща, като се компенсира през следващ месец. Според нея сумираното работно време трябва да се прилага само там, където е невъзможно да се спре дейността технологично.
Линията на бедност е необходима като основен параметър в подготовката на бюджета за следващата година, смята Мария Минчева от Българската стопанска камара. Във връзка с НПОПДОО тя каза, че промените ще доведат до по-добър трудов баланс между родителите.
Заместник-председателят на Съюза за стопанска инициатива Светлин Илиев коментира, че предложеното увеличение на размера на линията на бедност е най-голямото досега.
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
1