След успешния завършек на междуинституционалните срещи през лятото и финалния вот на одобрение от страна на Европарламента (гласуване в Пленарна сесия на 14.09.2022 г.) и Съвета на Европейския съюз (на 04.10.2022 г.) беше приет окончателния текст на Директивата относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз. При какви условия ще се прилага нормативния акт и за кого се отнася той, разяснява д-р Тодор Капитанов, експерт в сферата на трудовото право.
Предлагат нова минимална заплата
През близо двугодишния период на преговори за Директивата, започнат от Комисията на 28 октомври 2020 г., двете съзаконодателни институции нанесоха съществени изменения по първоначалния вариант на нормативния акт. Коригираните текстове като цяло надграждат визията на Комисията относно процеса на определяне и актуализиране на законоустановените минимални работни заплати в страните членки на Европейския съюз, включително и България, но се очаква и да способстват процеса на колективно договаряне в европейските държави.
Приложимостта на нормативния документ ще действа спрямо всички работници и служители, които имат трудов договор или са в трудово правоотношение. По този начин ефективно са пресечени опитите определени групи (като морските служители) да отпаднат от обхвата на Директивата.
В приетата Директива, концепцията за „заплата за издръжка“ не успя да се наложи като референтна стойност, която да се отчита за оценка на покупателната способност на минималната работна заплата. Все пак държавите членки следва да се съобразяват с „издръжката на живота“, когато определят или актуализират размера на минималната работна заплата.
Как ще се гарантира покупателна способност на българина
Сред останалите задължителни критерии, които следва да бъдат отчитани са общото ниво на заплатите и тяхното разпределение, темпа на растеж на заплатите, проследените в дългосрочен план национални нива на производителност и тяхното развитие. Ето защо всяка държава може да определи и други, отговарящи на социално-икономическия ѝ контекст критерии, които да се формулират заедно със социалните партньори.
Подводният камък, който може да спъне ефективното налагане на „издръжката на живота“ като ориентир за необходимите средства, които минималната работна заплата следва да осигурява, е изричният запис в Директивата, според който държавите имат право да приписват различна относителна тежест на всеки от критериите, използвани за определянето или актуализиране на минималната работна заплата.
Искането на синдикатите в цяла Европа за оценка на адекватността на законоустановените минимални работни заплати чрез съотнасянето им като 60% от брутната медианна заплата и 50% от брутната средна заплата (покриването на т.нар. двоен праг) беше постигнато чрез конкретен запис в Директивата. По този начин съотношението е признато като важен референт за държавите, въпреки натиска на Съвета за неговото изписване единствено в рециталите на Директивата. Със сигурно следва да се подчертае мястото на социалните партньори при избора на индикативните референтни стойности за оценка за адекватността на законоустановените минимални работни заплати.
Справка:
ДИРЕКТИВА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА относно адекватните минимални работни заплати в Европейския съюз
За повече финансови новини и други полезни съвети, относно личните ви финанси, може да ни последвате във Facebook, за да не пропуснете нищо интересно от Pariteni.bg
Коментари
2